Това е клип с музиката на MUSE, за кампанията на MTV Exit срещу трафика на хора.
Следващият път, когато си купувате евтини китайски стоки и си задавате въпроса /надявам се!/, как е възможно по дяволите дънките ви DIESEL да струват 50 лева??? Ами така!
Вярно, това е Китай. Китай е далече и не можем да му решим проблемите, а и тук, в България, такива работи НЯМА!
Вярвайте си, но когато дъщеря ви ви обяви че отива да работи като барманка в Италия например, като ви каже, че не и искат и език да знае...помислете си. Или пък компаньонка в гръцка кръчма-без консумация, работата и ще е само да се усмихва и пари ще валят...пак си помислете...
И не на последно място, въпреки че всичко си има две страни, и човек никога не знае кои са лошите. Може би, приемайки чужденците, които си изкарват честно хляба в България е проява на човечност и съпричастност към проблема.
Никой не бяга от хубавото!
Какво да направи същество от женски пол, минало 30-те, за да възвърне човешкият си облик и да постигне щастие и удовлетвореност, при положение, че:
Не може да работи като проститутка/включва и секса с чичко-паричко и всякакъв друг вид "легална" проституция/
Работила е над 20 вида /минимум/ различни дейности, но не е открила тази която е за нея.
Работила е много, разбирай на 3 работи по 14 до 17 часа дневно, в чужбина и в България-/изводът до който е стигнала е , че имаш пари, които няма къде, за какво и за кого да изхарчиш, затъпяваш и се превръщаш в зомби/
Изобщо не е работила. Харчила е готови/наследство/ и лично изкарани/по по-горният начин/ пари на поразия. Смятай, че нищо човешко не само, че не и е чуждо, но и животинското също.
Познава хора всякакви. От престъпници на всяко ниво до бизнесмени, домакини, клошари, артисти, луди, интелигентни, обикновени, сектанти, аристократи, земеделци, мошеници, честни люде, деца....Не познава Английската кралица, но и е зървала шапката.
Има средно образование по диплома и полувисше по опит.
Интересува се от всичко.
Рисува. Снима. Пише-стихове, проза, хайку, един роман от 5 години, но още е на увода. Рисува шишета. Печата календари. Има блог. Разбира от техника-малко/има талант/. Стреля-точно/най-точна е на Х водки в 6 сутринта след яко парти в някой бар/. Скачала е с всички видове бънджи/без едно/. Катери се. Май има талант и като скиор/поне е имала на 7 /. Чете книги-много. Пада си по Япония, Самураи, източна философия, всъщност по всякаква философия. История. Платноходи. Електронни игри/конзоли/.
Знае от къде произлиза ютията. И как са гладили в Япония.
Като малка е искала да стане космонавт. Астро-археолог. Да изследва следи от извънземни на Земята. Балерина. Оперна певица. Но извънземните водят класацията.
Първи спомени от възпитанието и са:
1. Къде да удря. /брадата, носът и между очите/. Възраст около 3-4 годишна
2. Канадска борба/същата възраст/
3."Ако ти ударят един шамар, ти удари десет"- Знае, че не е по християнски...но и харесва.
Виждала е смъртта.
Виждала е много гадости. На ранни години.
Преживяла ги е.
Не я е страх.
Камикадзе.
Луда.
Обиколила е малко свят. Като емигрант, не като турист.
Обичала е. Май.
Може да бъде разумна. Може да бъде и не разумна.
Като бачка-бачка яко. Има свидетели.
Като купонясва...земята се тресе. От смях.
Като се ядоса...по-добре да не се ядосва. Свидетели не могат да бъдат открити.
Била е бедна.
Била е богата.
Сега е безработна.
Пак ще бъде богата./Не и е ясно точно как ще го постигне, но знае, че ще го постигне/.
Не знае дали иска да бъде богата.
Не знае какво да прави с живота си.
Не знае къде да отиде.
Не знае къде и е мястото.
На квартира е.
Има си някой, но не е точният някой. Май си е сама. Сама е.
Помогнете! Добри хора, всеки съвет, идея, критика или каквото и да е, ще бъде от голяма помощ на една изгубена душа/не съвсем чиста, но не и съвсем зла/, да намери себе си и пътя...
ПП. Дори и леко иронично да звучи, зовът за помощ е истински.
И както казва една мисъл, не и помня авторът: "Циникът е разочарован оптимист".
Ако може циникът да изчезне и да остане само оптимистът...
Реших, когато попадна на нещо позитивно /мразя тази дума/...на нещо което ми оправя настроението, дори и за малко, да го пускам тук, като поредица. От толкова много позитивни клишета, цитати, късметчета, успехо-книги и какво ли още не, ми е все по-трудно да открия нещо, което наистина да ми повдигне духът /изключвам самонадъхването/. Не знам колко често ще е това, надявам се поне веднъж на три дни-за начало. Ще си ги номерирам.
Това е ПозиТивно 1
Това което най-много ми хареса, съм го маркирала в Ориндж, като слънчоглед, като невен, като лято...и като портокал естествено, а и цветът ми оправя настроението.
Това е превода за тези които не знаят английски:
Ползвайте плажно масло!
Дами и господа от випуск ’99, ползвайте плажно масло!
Ако мога да ви дам само един съвет за бъдещето, той ще е за плажното масло. Ползата от него в дългосрочен план е доказана от учените, докато останалата част от моите съвети нямат по-реална основа от собствения ми лъкатушещ опит. Сега аз ще ви дам тези съвети.
Наслаждавайте се на силата и красотата на своята младост.
О, няма значение.
Вие няма да разберете силата и красотата на вашата младост докато не ги изгубите.
Но, повярвайте ми, след 20 години, когато погледнете отново снимките си, ще си припомните по начин, който сега не можете да уловите, колко много възможности са лежали пред вас и колко прекрасно всъщност сте изглеждали.
Не сте толкова дебели, колкото ви се струва.
Не се безпокойте за бъдещето.
Или се безпокойте, но знайте, че безпокойствието е толкова ефективно, колкото и опитът да се реши алгебрично уравнение чрез дъвчене на дъвка.
Истинските беди в живота ви ще дойдат от неща, за които никога не сте си и помисляли, и ви връхлитат в 4 часа следобед на някой мързелив вторник.
Всеки ден правете по нещо, което ви плаши.
Пейте!
Не бъдете безотговорни към сърцата на другите хора! Не се свързвайте с хора, които са безотговорни към вашето сърце!
Не си губете времето да завиждате! Някога сте по-напред, друг път изоставате. Състезанието е дълго и накрая вие се състезавате само със самите себе си.
Помнете похвалите, които получавате. Забравете обидите.
Ако успеете да го направите, кажете ми как сте го постигнали.
Пазете старите си любовни писма. Изхвърлете старите се банкови извлечения.
Протягайте се.
Не се чувствайте виновни, ако не знаете какво желаете да направите с живота си. Най-интересните хора, които познавам, не са знаели на 22 години какво искат да правят с живота си. Някои от най-интересните 40-годишни хора, които познавам, още не знаят.
Взимайте калций. Внимавайте за коленете си. Ще ви липсват когато няма да са наред.
Може би ще се ожените, може би не. Може би ще имате деца, може би не. Може би ще сте разведени на 40, а може би ще танцувате патешкия танц на 75-та годишнина от брака си. Каквото и да правите, не се възгордявайте много, нито се ругайте. Избраните от вас решения са наполовина резултат от късмета. Което е валидно и за всички останали хора.
Наслаждавайте се на тялото си. Използвайте го по всевъзможни начини. Не се безпокойте от начина, както и от това, какво другите мислят за него. Тялото ви е най-страхотния инструмент, който някога сте имали.
Танцувайте, даже и ако нямате къде да го правите, освен в дневната.
Четете упътванията, даже и ако не ги спазвате.
Не четете списания за красота. Те само ще ви накарат да се чувствате грозни.
Старайте се да опознаете родителите си. Не знаете кога ще си отидат. Бъдете мили с хората от вашето поколение. Те са най-добрата ви връзка с вашето минало и са вероятно хората, които ще са до вас и за в бъдеще.
Помнете, че приятелите идват и си отиват, но на малкото истински от тях трябва да държите.
Работете здраво, за да преодолеете разстоянията в географския смисъл и в начина на живот, защото колкото повече остарявате, толкова повече са ви необходими хората, които са ви познавали, когато сте били млади.
Поживейте в Ню Йорк, но го напуснете преди да ви е направил прекалено твърди. Поживейте в Северна Калифорния, но я напуснете, преди да ви направи твърде меки.
Пътувайте.
Приемете някои вечни истини : цените ще растат, политиците ще флиртуват. Вие също ще остареете. И когато това стане, ще си въобразявате, че когато сте били млади цените са били умерени, политиците честни, а децата са уважавали родителите си.
Уважавайте родителите си.
Не очаквайте друг да ви поддържа. Може би имате спестовен фонд. Или имате заможен съпруг(а). Но никога не знаете кога те могат да изчезнат.
Не тормозете твърде много косата си или на 40 тя ще изглежда като на 85.
Внимавайте със съветите, които възприемате, но бъдете търпеливи с тези, които ви ги дават.
Съветът е форма на носталгия. Даването му е начин да извадиш миналото от отпадъците, да го избършеш внимателно, да пребоядисаш по-грозните му части и да го възстановиш за повече, отколкото струва.
Винаги е знаела за момичето. Всъщност не беше сигурна дали е момиче, знаеше само, че е дете. То живееше там вътре, скрито в къщичка направена от захарни пръчици и пълна с разни детски неща. Не беше сигурна какво точно има там, детето и показваше от време на време чудните си вълшебства и тогава тя се чувстваше прекрасно. Изумяваше се. Когато детето се събудеше и започнеше да наблюдава светът, поглеждайки през неговите очи, всичко беше толкова хубаво! Тя го хващаше за ръка, усмихваше се на усмихнатото му личице и нещата сякаш се променяха. Животът се изпълваше с надежда, с мечти, с неизследвани хоризонти които я мамеха, с обещания за приключения... Усмивката не слизаше от лицето и, караше я да вижда красота там, където никога не би помислила, че може да я има - детето се радваше на всичко. Измисляше страхотни игри и невинността му я караше да се умилява. Добротата му, наивността му караха обикновеният скучен ден да изглежда пълен с чудеса. Обичаше го...
Тя живееше така от дълго време, не помнеше точно от кога детето беше с нея, а и не я интересуваше. Но знаеше, че минава време защото то си беше дете, а тя... тя се променяше.
Мразеше глупостта. Мразеше и лъжата. Всъщност мразеше доста неща. Или по-точно ги ненавиждаше и презираше. Измамата, предателството, интригите, лицемерието, използвачите, фалшивите хора, страхливците...Можеше да продължи списъка още. Усещаше, че се променя защото...трупаше мъка. Мъка, да...Не беше нещо друго, беше мъка. За околните това беше злоба, но те грешаха и така трябваше да бъде-тя искаше да е така.
Никой не знаеше за детето. Неколцина близки приятели предполагаха, понякога като всички деца то изскачаше без предупреждение и пред някой непознат и тогава предизвикваше учудване и изумление, но хората не се интересуват за дълго от децата и забравяха. Но, тя, тя знаеше за него и го пазеше, закриляше го, а това ставаше все по-трудно... Мъката...
Понякога я нападаха, понякога просто се сблъскваше с някое от нещата които не невиждаше, и тогава детето започваше да пищи. Виждаше слисаните му, недоумяващи очи, тръпката която преминаваше през крехкото му телце, замръзналите ужасено детски устни, които сякаш я питаха- но защо? И детската душа, не можеща да проумее безпричинното зло на възрастните, се сгърчваше, а то започваше да пищи.
Писъците на детето изпълваха мозъкът и. И тя нападаше. Нападаше като майка, пазеща малкото си. Нападаше без да и пука дали ще победи. Сляпа омраза и злоба се изливаха от устните и. Със всяка своя дума тя унищожаваше, рушеше, убиваше. Мъката по детето което пищеше в тъмнината караше сълзите и да се превръщат в мълнии, унищожаващи човешки отношения, жлъчта изливаща се от думите и рушеше, тъпчеше, убиваше наред-приятелства, любов, случайни непознати изпречили се срещу детето, които дори не подозираха за неговото съществуване...Не и пукаше, искаше само да спаси детето, да спре болката му, да го успокои, да не умре...
А после, когато всичко утихнеше, тръгваше навътре в пепелищата да го търси. Приласкаваше го, а гласът и трепереше от сдържаните сълзи, молеше го да се покаже, казваше му че всичко ще е наред, че повече няма да се среща с човешката лошотия, че никога вече няма да бъде нещастна...
Намираше го сгушено и го прегръщаше , а сълзите и се сливаха с неговите. Усещаше го как пораства без време, усещаше как линее, как всеки сблъсък убиваше чистата му душа, как с всяка битка то губи по-малко от вярата си в щастливият край на приказката, в доброто което винаги би трябвало да побеждава...Тъжните му очи виждаха как другите губеха децата си, чистото му сърце усещаше хората, които вече ги бяха изгубили -в тях зееше празнота и неясна, неопределима мъка се беше настанила там завинаги, и като всяко дете то протягаше малката си ръчичка за да погали, за да успокои... Но възрастните отдавна изгубили дори и споменът, че някога са имали деца, не усещаха ласката, сърцата им бяха от лед и детето се смразяваше от неговата студенина, поемаше от чуждата мъка, а мъката се трупаше и караше очите му да остаряват...
А тя, тя искаше да го предпази, да не пораства, никога да не пораства, да си остане в чудният шарен детски свят завинаги. И всеки път сърцето и се свиваше от страх когато го търсеше в тъмното и въпреки, че то чезнеше пред очите и, щом го откриеше, тя се радваше... Радваше се, че е живо. Не можеше да го изгуби, не, не можеше...
Другите...
Хората казваха че е зла, злобна, отвратителна, лоша. Имаше и други по-лоши определения и тя ги знаеше. Но никой и не предполагаше, че това беше просто трансформираната и мъка, че това беше единственият начин да оцелее, да живее. Мъката и беше толкова дълбока, мътна и плътна...Злобата и омразата бяха единственият начин безсилието да се излее. Беше виждала хора загубили детето-не можеше да живее така.
То се давеше в мъката и, гаснеше по малко всеки път, чезнеше, а тя се страхуваше, толкова много се страхуваше. Не виждаше вече красотата, не усещаше аромата на деня, забравяше какво е любов, не можеше да се усмихва, не виждаше чудеса, не виждаше смисъл...Трябваше да го спаси. Трябваше да го опази, то трябваше да живее, о, трябваше...
То трябваше да оцелее. Тя трябваше да оцелее. Те трябваше да оцелеят. Защото нямаше то, тя или те.
Имаше само една душа. Нейната.
