Показват се публикациите с етикет хора. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет хора. Показване на всички публикации

22 септември 2010 г.

Дизайнерски дънки за 50 лева? Напълно възможно!

Това е клип с музиката на MUSE, за кампанията на MTV Exit срещу трафика на хора.
Следващият път, когато си купувате евтини китайски стоки и си задавате въпроса /надявам се!/, как е възможно по дяволите дънките ви DIESEL да струват 50 лева??? Ами така!
Вярно, това е Китай. Китай е далече и не можем да му решим проблемите, а и тук, в България, такива работи НЯМА!
Вярвайте си, но когато дъщеря ви ви обяви че отива да работи като барманка в Италия например, като ви каже, че не и искат и език да знае...помислете си. Или пък компаньонка в гръцка кръчма-без консумация, работата и ще е само да се усмихва и пари ще валят...пак си помислете...
И не на последно място, въпреки че всичко си има две страни, и човек никога не знае кои са лошите. Може би, приемайки чужденците, които си изкарват честно хляба в България е проява на човечност и съпричастност към проблема.
Никой не бяга от хубавото!



21 юни 2010 г.

Една птичка пролет не прави или защо на никой не му пука

Аз съм от хората които помагат. Обичам да го правя, от чист егоизъм-това е едно от нещата които ме карат да се чувствам добре.

Фен съм на ТЕД, постоянно гледам презентациите на най-великите мозъци на нашето време- според мен, уча се от тях или поне се опитвам, вдъхновяват ме. Общото , свързващото нещо според хилядите учени, откриватели, писатели и всички участници е идеята за споделянето. Помощта. Съпричастността. Или "Една птичка пролет не прави".

Аз така разбирам нещата. Дори и да греша се сещам за една част от учебника ми по История в началното училище, за един Български цар, синовете му и за сноп копия които не могат да бъдат прекършени.

В родният ми град има площад "Съединение" и лозунг който за съжаление моите приятели, обкръжението ми, не разбират. "Съединението прави силата".

След като прочетат това, ще има отзиви-приятелите ми са единствените които ме четат, и тези отзиви ще са обичайните-вдигнати палци във Фейсбук, плахи опити за опровержение/малко вероятни/, и може би-нищо, като наказание, че ги иронизирам.

Всъщност не ги иронизирам, нито съм злобна/за разлика от друг път/, нямам задни мисли. Просто съм тъжна. Изпитвам леко огорчение и разочарование.

Съпричастност. Споделяне. Взаимопомощ. Обединение. "Един за всички-всички за един". Няма нищо по-удовлетворяващо, вдъхновяващо от успехът постигнат заедно, от това да създаваш независимо дали бизнес, идея, изкуство или каквото и да е с други хора, приятели. Това създава доверие. И вяра , че не си сам. Увереност, че и да паднеш, до теб има човек който ще ти подаде ръка/ако изобщо успееш да паднеш/. Щастие-че не си сам. Развитие-защото две глави мислят по-добре от една. Израстване-споделянето на идеи те обогатява. Сигурен успех-много сте и дори да претърпите провал, по-лесно е да започнете от начало. Един ще повдигне духът ти, друг ще роди нова идея, трети ще измисли как да я лансира...И всичко ще започне от начало, с още повече ентусиазъм и най-хубавото е , че е забавно.

Едно копие се прекършва по-лесно, от колкото цял сноп. Това е нещо върху което си струва човек не само да се замисли, но и да приложи в живота си.

Искате успех, искате щастие, искате да се забавлявате... Ами лесно е.

Защото една птичка пролет не прави мили мои приятели.

30 април 2010 г.

Туристи vs Емигранти

/Всяко правило има изключения/
Туристът отива да харчи, емигрантът да печели.
Туристът отива за малко, емигрантът си мисли, че отива за малко.
Туристът вижда фасадата, емигрантът вижда и смърдящата тоалетна.