Паниката...
Появява се като гръм от ясно небе. Понякога можеш да я предусетиш. Един път изпитал ли си я, повече не можеш да я сбъркаш. И това е гадният вариант. Защото знаеш точно какво ще последва и ти остава само да чакаш. А който чака, той дочаква...Опитваш се да я овладееш, пробваш да се самоконтролираш, повтаряш си- "нищо ми няма, нищо ми няма".., но думите не достигат до мозъкът ти, дори не ги чуваш, само онова противно чувство, че се отдалечаваш от себе си и здравия разум те напуска безвъзвратно.
Паниката...загубваш чувство за това къде си, кой си, цялата реалност изчезва, дори мисли за страхът нямаш. Има само ужасяващо безвремие на върховен страх, адреналин, хаос, безтегловност, бучене, твърде бърз ритъм, кръв в главата, мъгла, бясно въртене. Не знаеш дали дишаш, въпреки че е трудно, имаш чувството, че всеки момент тялото ти или някой орган няма да издържи и ще се пръсне, чакаш смъртта всеки момент да победи, секундите са часове и още си жив, а дали ей сега няма да свърши, и удар, секунда, още малко живот и повторение на агонията...
Най-големият страх? Дали няма да остана в този ад завинаги? Ами ако машинката откаже и си остана в плен на тази паралелна, лична, от никого не разбрана реалност? Как да обясниш какво ти е когато всички доктори ти казват, че нищо ти няма, че това са само нерви? Как да обясниш на някой, който никога не го е изпитвал, какво е? Как да накараш да разберат, че не си се предал, че опитваш всяка минута да се само излекуваш, че всичко друго ти се струва маловажно и едничката ти цел, надежда, мечта, неистов стремеж, смисъла на живота ти е да го накараш ДА СПРЕ!? Как да убедиш другите, че не си слаб, не си измисляш, че ти самият не разбираш, че си даваш сметка за всички думи, но паниката, тя не те пита. Не и пука за разумните, научни обяснения. Не и пука, че знаеш за нея, че си я разнищил, класифицирал, изчел си купища изследвания и учебници, говорил си със специалисти, изкарал си я на показ, че знаеш , че тя е нормална болест, всеки втори в нашето модерно общество я има/къде в по-лек, къде в по-тежък вариант/, просто твърде много стрес, нещо като грип, само че мозъчен. Тя просто си идва и ти не можеш да я спреш, нищо не може да я спре...
А защо трябва да я спираш?
Истината е в простите неща. "Лечението" може да бъде открито по много начини. То е толкова просто...
Спри да се бориш!
Вече се познаваш със своята приятелка Паниката. Знаеш как идва, знаеш че колкото и ужасна да е - си отива. Знаеш, че не може да ти навреди. Разбрал си го от проучването и опознаването и. А и след като те остави и светът се проясни, ти самият, онова нормално, здраво, твое аз знае, че тя вреди само така-като те кара да мислиш , че може да ти навреди повече.
А замисляш ли се, повече от това, на къде? Има ли по-лошо от това? Има ли по-голям кошмар от този???
Тук ми се иска да се засмея. На нея, на себе си... Защото отговорът е не. Няма. За всеки с паническо разстройство, кризата е най-лошото нещо на този свят. Няма по-голям кошмар от нея. И ето тук е ключето. Моят лек. Моят отговор. Защото аз така я победих - престанах да се боря.
Искаш да дойдеш? Заповядай, добре дошла! Познавам те, ще дойдеш, ще ме побъркаш и ще си отидеш, а аз пак ще съм си АЗ! Пречистена и с ясен поглед. Паника? Няма проблем - ще мине, само ще я изчакам да се налудува, не ми обръщайте внимание - това е само криза... Може да ми помогнете малко, просто ми говорете и моля, не ме гледайте уплашено! Няма страшно-това е просто Паническа Атака, не се умира от нея...
Ставате приятелки, заживявате си като две дружки и..?
И на нея ще и омръзне - образно казано.
Преставаш да и се противопоставяш, не се бориш със зъби и нокти, стига толкова борба. О, пак се страхуваш, но вече не чак толкова - все пак я познаваш, знаеш и номерата! Как беше?:
"Всяко действие има равно по сила и противоположно по посока противодействие".
Ами така е.
Ти спираш да се бориш и тя спира да се бори.
"If you accept the pain, it cannot hurt you"-Приемеш ли болката, тя не може да те нарани.
"Бъди като водата, мекото и нежното побеждава най-твърдото" -Лао Дзъ.
След като не се бориш, никой не се бори с теб.
Или нагаждай се, не си блъскай главата в стената- заобиколи я, следвай я... Върви редом с нея, ще стигнеш до края и, рано или късно тя ще свърши.
"Страхът е убиец на разумът. Ще се срещна с моят страх и ще го пусна да премине през мен. Там от където е минал, няма да остане нищо, ще остана само аз"-Не много точен превод на Молитва против страх от научно-фантастичният роман "Дюн" на Франк Хърбърт...
Всичко има край.
Това е отговора. Математика или източна философия, наука, литература...отговорите и на най-неразрешимите въпроси са прости-всеки ги открива на различни места, но ги открива!
Престани да се бориш. Престани да се противопоставяш на страхът. Престани да се мъчиш да го спреш. Приеми го. Пусни го в теб. Отдай му се. Дори го покани. Знаеш, че идва, но знаеш и , че си отива. Знаеш, че е ужасно, но знаеш и , че отминава. Остави го. Усмихни му се. Кажи му- Хайде, давай! Ела, чакам те, познавам те, ела! Знам какво ще ми причиниш, вече не можеш да ме изненадаш, ще те изтрая и какво? Рано или късно ще свършиш, просто давай! Колкото по-бързо започнеш, толкова по-бързо ще приключиш. За това хайде, давай!
Пробвай.
И се усмихни - все пак, това е просто една криза, една паническа атака и нищо повече!
ПП. /аз не съм психолог, никога не съм учила психология. Това е личен опит, мой, пробван, изпитан и действащ-при мен. Хубаво е да се знае, в смисъл, че източник са не книгите и университетът, а животът ми./
