Една птичка пролет не прави или защо на никой не му пука

Аз съм от хората които помагат. Обичам да го правя, от чист егоизъм-това е едно от нещата които ме карат да се чувствам добре.

Фен съм на ТЕД, постоянно гледам презентациите на най-великите мозъци на нашето време- според мен, уча се от тях или поне се опитвам, вдъхновяват ме. Общото , свързващото нещо според хилядите учени, откриватели, писатели и всички участници е идеята за споделянето. Помощта. Съпричастността. Или "Една птичка пролет не прави".

Аз така разбирам нещата. Дори и да греша се сещам за една част от учебника ми по История в началното училище, за един Български цар, синовете му и за сноп копия които не могат да бъдат прекършени.

В родният ми град има площад "Съединение" и лозунг който за съжаление моите приятели, обкръжението ми, не разбират. "Съединението прави силата".

След като прочетат това, ще има отзиви-приятелите ми са единствените които ме четат, и тези отзиви ще са обичайните-вдигнати палци във Фейсбук, плахи опити за опровержение/малко вероятни/, и може би-нищо, като наказание, че ги иронизирам.

Всъщност не ги иронизирам, нито съм злобна/за разлика от друг път/, нямам задни мисли. Просто съм тъжна. Изпитвам леко огорчение и разочарование.

Съпричастност. Споделяне. Взаимопомощ. Обединение. "Един за всички-всички за един". Няма нищо по-удовлетворяващо, вдъхновяващо от успехът постигнат заедно, от това да създаваш независимо дали бизнес, идея, изкуство или каквото и да е с други хора, приятели. Това създава доверие. И вяра , че не си сам. Увереност, че и да паднеш, до теб има човек който ще ти подаде ръка/ако изобщо успееш да паднеш/. Щастие-че не си сам. Развитие-защото две глави мислят по-добре от една. Израстване-споделянето на идеи те обогатява. Сигурен успех-много сте и дори да претърпите провал, по-лесно е да започнете от начало. Един ще повдигне духът ти, друг ще роди нова идея, трети ще измисли как да я лансира...И всичко ще започне от начало, с още повече ентусиазъм и най-хубавото е , че е забавно.

Едно копие се прекършва по-лесно, от колкото цял сноп. Това е нещо върху което си струва човек не само да се замисли, но и да приложи в живота си.

Искате успех, искате щастие, искате да се забавлявате... Ами лесно е.

Защото една птичка пролет не прави мили мои приятели.

Обозначения на Technorati: мисли хвърлени на вятъра,дано,надежда

Готини идейки от тук, от там.

Garden forms от скулптурът Tom Stogdon Негови творби могат да се видят в Челси/ако имате път на там/
RGB1, at Royal Hospital. The Gallery at 139 King's Road

или на страницата на Anthropologie Europe - Garden Forms by Tom Stogdon във Фейсбук

Love...

Понякога, чувам позната мелодия... Напомня ми за герои. За филми в които истински мъже обичат истински жени. Някои от жените са нежни, други са бойци, трети са пирати или магьосници...и любов. И мъже. Мъже в които искаш да се влюбиш. Мъже които не съществуват, освен там, във филмите. Понякога чувам песни, които ме карат да си спомням, че някога вярвах и търсех моят герой. Дали той съществува? Не вярвам в принцове на бели коне. Конете сега са коли..Принцовете сега са бизнесмени, чиито ПР-и са ги научили на обноски...Да си принц, не винаги означава, че си герой.

Мелодията която чувам, разказва за герои.

 Аз търся герой. Казват, че у всеки от нас се крие един герой. Казват, че героите не се раждат, те се създават. Защо тогава да не вярвам? Защо тогава да не чакам? Защо да се задоволявам с модерен принц на нов автомобил, след като мелодията която чувам ме кара да мечтая за онзи герой, моят, същият като от филмите?
Любовта съществува. Обичала съм, и знам.
Казват, че навикът е убиец на любовта. Аз казвам, че предателството я убива. Може би, за всеки е различно. Може би... Знам, че героят не предава. Знам, че героят е верен до гроб. Не става въпрос за вярност в секса, а за вярност в добро и зло, за вярност, като в песента "Клетва". Героят има принципи. Героят изпитва страх, но го преодолява.  Героят би жертвал себе си за този, на когото е дал думата си, да не предава, да обича... Героят, веднъж дал думата си, сключва договор не с другият, а със самият себе си- да я изпълни. Това е въпрос на чест. Това е което прави човекът герой...

За това, понякога когато чуя позната мелодия, си спомням, че някога вярвах и чаках... Струва ми се толкова далечно, като в друг живот...Причината е , че не съм срещала герои напоследък. Сякаш да си герой вече има друго значение. Онова с бизнеса и БМВто. Дали е хубаво или не, не знам. На мен ми липсва онази мелодия, от филмите, която ми напомня за любов и думи на измислен герой-гладиатор:

"Strength and honour!"

"Истинските неща са за истинските хора"-моя мисъл..