21 юни 2010 г.

Една птичка пролет не прави или защо на никой не му пука

Аз съм от хората които помагат. Обичам да го правя, от чист егоизъм-това е едно от нещата които ме карат да се чувствам добре.

Фен съм на ТЕД, постоянно гледам презентациите на най-великите мозъци на нашето време- според мен, уча се от тях или поне се опитвам, вдъхновяват ме. Общото , свързващото нещо според хилядите учени, откриватели, писатели и всички участници е идеята за споделянето. Помощта. Съпричастността. Или "Една птичка пролет не прави".

Аз така разбирам нещата. Дори и да греша се сещам за една част от учебника ми по История в началното училище, за един Български цар, синовете му и за сноп копия които не могат да бъдат прекършени.

В родният ми град има площад "Съединение" и лозунг който за съжаление моите приятели, обкръжението ми, не разбират. "Съединението прави силата".

След като прочетат това, ще има отзиви-приятелите ми са единствените които ме четат, и тези отзиви ще са обичайните-вдигнати палци във Фейсбук, плахи опити за опровержение/малко вероятни/, и може би-нищо, като наказание, че ги иронизирам.

Всъщност не ги иронизирам, нито съм злобна/за разлика от друг път/, нямам задни мисли. Просто съм тъжна. Изпитвам леко огорчение и разочарование.

Съпричастност. Споделяне. Взаимопомощ. Обединение. "Един за всички-всички за един". Няма нищо по-удовлетворяващо, вдъхновяващо от успехът постигнат заедно, от това да създаваш независимо дали бизнес, идея, изкуство или каквото и да е с други хора, приятели. Това създава доверие. И вяра , че не си сам. Увереност, че и да паднеш, до теб има човек който ще ти подаде ръка/ако изобщо успееш да паднеш/. Щастие-че не си сам. Развитие-защото две глави мислят по-добре от една. Израстване-споделянето на идеи те обогатява. Сигурен успех-много сте и дори да претърпите провал, по-лесно е да започнете от начало. Един ще повдигне духът ти, друг ще роди нова идея, трети ще измисли как да я лансира...И всичко ще започне от начало, с още повече ентусиазъм и най-хубавото е , че е забавно.

Едно копие се прекършва по-лесно, от колкото цял сноп. Това е нещо върху което си струва човек не само да се замисли, но и да приложи в живота си.

Искате успех, искате щастие, искате да се забавлявате... Ами лесно е.

Защото една птичка пролет не прави мили мои приятели.

16 юни 2010 г.

Готини идейки от тук, от там.

Garden forms от скулптурът Tom Stogdon Негови творби могат да се видят в Челси/ако имате път на там/
RGB1, at Royal Hospital. The Gallery at 139 King's Road

или на страницата на Anthropologie Europe - Garden Forms by Tom Stogdon във Фейсбук

2 юни 2010 г.

Love...

Понякога, чувам позната мелодия... Напомня ми за герои. За филми в които истински мъже обичат истински жени. Някои от жените са нежни, други са бойци, трети са пирати или магьосници...и любов. И мъже. Мъже в които искаш да се влюбиш. Мъже които не съществуват, освен там, във филмите. Понякога чувам песни, които ме карат да си спомням, че някога вярвах и търсех моят герой. Дали той съществува? Не вярвам в принцове на бели коне. Конете сега са коли..Принцовете сега са бизнесмени, чиито ПР-и са ги научили на обноски...Да си принц, не винаги означава, че си герой.
Мелодията която чувам, разказва за герои.
 Аз търся герой. Казват, че у всеки от нас се крие един герой. Казват, че героите не се раждат, те се създават. Защо тогава да не вярвам? Защо тогава да не чакам? Защо да се задоволявам с модерен принц на нов автомобил, след като мелодията която чувам ме кара да мечтая за онзи герой, моят, същият като от филмите?
Любовта съществува. Обичала съм, и знам.
Казват, че навикът е убиец на любовта. Аз казвам, че предателството я убива. Може би, за всеки е различно. Може би... Знам, че героят не предава. Знам, че героят е верен до гроб. Не става въпрос за вярност в секса, а за вярност в добро и зло, за вярност, като в песента "Клетва". Героят има принципи. Героят изпитва страх, но го преодолява.  Героят би жертвал себе си за този, на когото е дал думата си, да не предава, да обича... Героят, веднъж дал думата си, сключва договор не с другият, а със самият себе си- да я изпълни. Това е въпрос на чест. Това е което прави човекът герой...
За това, понякога когато чуя позната мелодия, си спомням, че някога вярвах и чаках... Струва ми се толкова далечно, като в друг живот...Причината е , че не съм срещала герои напоследък. Сякаш да си герой вече има друго значение. Онова с бизнеса и БМВто. Дали е хубаво или не, не знам. На мен ми липсва онази мелодия, от филмите, която ми напомня за любов и думи на измислен герой-гладиатор:
"Strength and honour!"
"Истинските неща са за истинските хора"-моя мисъл..