Паническо разстройство, депресия, страх и други “благинки”.

 

Ето и нещо което помага:

Разходка. При появата на паника, излезте на разходка. Добре е да вземете с вас човек който е наясно с това което става с вас, а не такъв който се паникьосва повече и от вас.
Избягвайте хора които ви натоварват. Изцяло в живота ви не трябва да позволявате присъствието на такива хора. И най-щастливият човек губи способността си да се радва на живота, ако е заобиколен от такива “приятели”. Те изсмукват жизнените ви сили, дори и без да искат и рано или късно тяхното хронично мрънкане ще ви съсипе.

Физическо натоварване. При криза станете и започнете да чистите, миете, клякате и ставате, тичате, перете, измийте прозорците, оправете гардероба си, бюрото си, измийте банята и тоалетната и всичко което ви хрумне. Не мислете! Действайте! Идеята е да отвлечете вниманието си и да се уморите физически. Действа на принципа “удари си крака, за да спре да те боли глава”..нещо такова.
Пишете. Дневник или просто бележки. Какво ви е,  как се чувствате, какво си мислите, страховете ви, молете се, анализирайте, самосъжалявайте се, плачете, напишете всички “болни” мисли които ви минават през главата. Помага.
Ето и един номер, който също помага. Разтворете широко ръце и се хванете от двете страни на някоя врата например. Започнете да стискате рамката на вратата колкото се може по-силно. Идеята е да не позволите на тялото да се свие(това се получава инстинктивно-ембрионална поза). Разтягайки ръце не позволявате това да се случи, а стискайки с всички сили се измества вниманието към мускулите да кажем. Помага.
Изолацията подхранва депресията. Не стойте сами в една стая за дълго време, колкото и да ви се иска да се усамотите.
Още нещо.
Света няма да свърши без вас, не сте толкова значими. Смъртта рано или късно ще дойде и няма да ви пита дали ви е страх или не. Ако ще умирате страхът няма да ви спаси, всъщност нищо няма да ви спаси, така че струва ли си тази депресия или паника? Ако ви е срам да не се изложите, 100% вече сте се изложили с нещо друго. Хората обичат да коментират другите и добрите приказки не са толкова интересни колкото лошите, със сигурност някой някъде клюкари за вас-неизбежно е, така че отдайте се на паническата си атака и да не ви пука. Трик-може да кажете, че ви е паднало/вдигнало кръвното или сте събрали граници, тези които не знаят какво е паническа атака ще се вържат, тези които знаят-няма да се подиграват.
Задължително отидете на психиатър. На няколко. Вие сами ще разберете кой е “вашият човек”, избягвайте лекари с дългогодишен стаж-те вече не се стараят, рутината ги прави безполезни. Намерете си млад, ентусиазиран и отворен към новото лекар, на когото му се работи, а не величие пред пенсия-мисля, че е ясно защо.
Не четете листовките на лекарствата които ви е изписал вашият лекар! Важно условие тук е да сте били честни с него и да му имате доверие. В листовките пишат какви ли не глупости за странични ефекти, дори аналгина има такива от които и да нямате нервно разстройство, можете да си докарате такова. За това не ги четете-това е работа на лекуващия ви доктор, не ваша!
Успех за сега, темата не е приключена.
Ако някой има опит или нещо което да сподели, ще бъде добре да помогне. Това е проблем на все повече хора и ще се радвам на предложения и всякаква помощ е добре дошла!