Паническо разстройство, страхови неврози и как да се справим с тях. Продължение...

И така.. Продължавам темата за начини и тактики за справяне с Депресията, Паническото разстройство и всички страхове.

Отвличане на вниманието.
Първо, ако знаете какъв е проблема, но не можете да го решите - оставете го. Намерете си занимание на което да отделяте цялото си внимание и по-голяма част от времето си. Започнете да учите език. Сами. Не е нужно да ходите на уроци. Купете си учебници и самоучители на старо, по-евтино ще ви излезе а и е по-интересно когато сами избирате. Старите книги имат някаква добра магия според мен.


Поставете си цел.
Да науча езика. Или да практикувам йога - важното е на вас да ви допада. Превърнете неврозата си в полезна невроза. “Зарибете се” по нещо полезно, вместо по нещо вредно. Клин клин избива. Важното е мозъка ви да бъде изцяло погълнат от новата ви цел - така няма да има време да си мисли за лоши неща. Започнете ли веднъж, без да се усетите ще забравите. Изпробвано е.

Открийте вярата.
И буквално и не. Всеки човек има нужда да вярва. В Господ, в прераждането, в ками, в извънземни, в себе си, в някой близък…в нищото. Да, дори и това е полезна вяра. Защото колкото и добре човек да живее рано или късно умира. По-добре ли е да изживеете живота си в страх или просто да приемете че има неща извън нашата власт и смъртта и раждането са едно от тях. Това е и успокояващо - не помним раждането си, няма да помним и след смъртта си. Просто един сън. Може би хубав, кой знае? Открийте своята вяра и забравете. Каквото има да става ще става, а до тогава живейте и се наслаждавайте! И помнете живота е дар, смъртта ще дойде и да искате и да не искате, за това вземете този дар Живота и не го захвърляйте - друг няма да ви се даде!

Труд.
До изтощение. Намерете си работа (може и хоби), която не изисква голямо умствено напрежение, а физическо такова. Дори сервитьор или барман е добро решение. Има много тичане, носене, вдигане на каси, чистене и умора. Физическа умора. Каква благодат! Сънят ви ще е като на бебе, няма да имате нито време, нито сили за мислене, а и няма да ви е нужно. След два три месеца ще сте като преродени. Тялото се уморява-умът почива. Действа, изпробвано е!

Разходка.
Навън. Независимо от времето, независимо по кое време на денонощието, независимо от настроението ви. Много е трудно в някои случаи и при някои хора. Просто се изправете срещу себе си , облечете се и излезте. Направете обиколка на махалата или просто на блока или къщата в която живеете. Чистият (и не до там) въздух, светлините, шумът действат добре на сетивата. Умът се избистря и чувството за самота и отчаяние изчезват. Ако стоите дълго в една стая, колкото и сигурно да се чувствате там, не е полезно. Излизайки навън, подсъзнателно или съзнателно усещате, че не сте единствените, че има още много живот скрит зад прозорците и стените и кой знае, може би много от другите хора имат същият проблем или са много по-зле от вас? Не сте сами в “болестта” си, а това дори да звучи егоистично, носи успокоение.

”Един от начините да се отървеш от някоя фобия е като и се отдадеш”.
Не си спомням чия мисъл е това, но е истина. Ядосайте се. Страх ви е от тълпи? Излезте и се "набутайте" в най-голямата. Страх ви е да пътувате в автобус? Качете се и пътувайте. Страх ви е да летите със самолет? Качете се на проклетия самолет! Страх ви е от високо? Качете се на високо. Ако все пак много ви е страх, вземете доверен човек с вас, но е добре да го направите сами. Главното е да сте ядосани. На себе си. Ще се кача на автобуса, пък каквото ще да става! Тръгвам, ще се кача на самолета, пък каквото ще да става! Страх ме е от тълпи? Ама че глупост! Та там е най-сигурно! И да ми стане “лошо” все някой ще се намери да ми помогне. За това-хайде в тълпата! Говорете си наум, подхранвайте гневът си, продължавайте да се предизвиквате сами, обиждайте се. Страхливец, колко е нелепо, слабак и каквото друго ви дойде-само в такова състояние се изправяйте срещу фобиите и страховете си сами. Много е полезно и отново е изпробвано. Действа.

Сега нещо което помага при криза.

Шок.
Да, шока помага на шока. Ако има човек с вас на когото сте доверили какво ви става, кажете му, когато изпаднете в криза да ви приложи тази шокова терапия.
Пример първи- да ви удари два силни шамара. Ако се наложи и повече, като е хубаво да ги придружи с отрезвяващи думи, като “я се стегни!”, “нищо ти няма-това е просто криза” и т.н. Не трябва да спира с шамарите докато вие не му кажете да спре. Това е сигурен знак, че вече сте дошли на себе си и усещате шамарите, а това означава, че и кризата си е отишла и вие вече сте "в час".
Пример две е ледено студен душ. С дрехите. Или главата под чешмата. Главата ви трябва да остане там, докато отново не проговорите смислено. Сега разбирате ли какво искам да кажа с шок? Ако можете да измислите нещо друго шокиращо, моля споделете го.  Както може би вече сте се досетили, говоря от личен опит и това са двата начина които знам, пробвала съм и действат-при мен.
Друго.
Усетите ли, че май идва криза-пийте вода! Литър наведнъж. Не спирайте да пиете, колкото можете повече вода. Носете си сол. Вземете малко и я задръжте под езика. Солта задържа течностите в организма, а пиенето на много вода на веднъж помага при ниско кръвно и при събрани граници и незнайно защо предотвратява задаваща се паническа криза. Пробвано и работи.
Диагнозата ви може да е една, но понякога преминава в друга и трета... Може с времето да излекувате една фобия, но да се появи друга или други. Това означава, че не сте се излекували от основният проблем, а той понякога се крие много успешно. Човек (единственият), който успя да спечели моето доверие, като доктор лекуващ тези "благинки" ми каза:
"Тъй като умът не може да се справи с проблема, колкото и добре да е успял да го скрие в подсъзнанието и ние да не можем "да си го спомним", той съществува. Кризата е физическата реакция на този проблем."
Казано по друг начин-тялото ни се опитва да изхвърли това, което умът не може и обикновено това става когато сме в покой. Нямаме никакви проблеми чувстваме се добре и хоп, ето ви криза! Напълно е нормално и ако не знаете защо ще ви кажа следващият път!
Следва продължение и все така, ако някой има какво да сподели, моля добре дошли!