20 март 2010 г.

Паническо разстройство, страхови неврози и как да се справим с тях. Продължение...

И така.. Продължавам темата за начини и тактики за справяне с Депресията, Паническото разстройство и всички страхове.

Отвличане на вниманието.
Първо, ако знаете какъв е проблема, но не можете да го решите - оставете го. Намерете си занимание на което да отделяте цялото си внимание и по-голяма част от времето си. Започнете да учите език. Сами. Не е нужно да ходите на уроци. Купете си учебници и самоучители на старо, по-евтино ще ви излезе а и е по-интересно когато сами избирате. Старите книги имат някаква добра магия според мен.


Поставете си цел.
Да науча езика. Или да практикувам йога - важното е на вас да ви допада. Превърнете неврозата си в полезна невроза. “Зарибете се” по нещо полезно, вместо по нещо вредно. Клин клин избива. Важното е мозъка ви да бъде изцяло погълнат от новата ви цел - така няма да има време да си мисли за лоши неща. Започнете ли веднъж, без да се усетите ще забравите. Изпробвано е.

Открийте вярата.
И буквално и не. Всеки човек има нужда да вярва. В Господ, в прераждането, в ками, в извънземни, в себе си, в някой близък…в нищото. Да, дори и това е полезна вяра. Защото колкото и добре човек да живее рано или късно умира. По-добре ли е да изживеете живота си в страх или просто да приемете че има неща извън нашата власт и смъртта и раждането са едно от тях. Това е и успокояващо - не помним раждането си, няма да помним и след смъртта си. Просто един сън. Може би хубав, кой знае? Открийте своята вяра и забравете. Каквото има да става ще става, а до тогава живейте и се наслаждавайте! И помнете живота е дар, смъртта ще дойде и да искате и да не искате, за това вземете този дар Живота и не го захвърляйте - друг няма да ви се даде!

Труд.
До изтощение. Намерете си работа (може и хоби), която не изисква голямо умствено напрежение, а физическо такова. Дори сервитьор или барман е добро решение. Има много тичане, носене, вдигане на каси, чистене и умора. Физическа умора. Каква благодат! Сънят ви ще е като на бебе, няма да имате нито време, нито сили за мислене, а и няма да ви е нужно. След два три месеца ще сте като преродени. Тялото се уморява-умът почива. Действа, изпробвано е!

Разходка.
Навън. Независимо от времето, независимо по кое време на денонощието, независимо от настроението ви. Много е трудно в някои случаи и при някои хора. Просто се изправете срещу себе си , облечете се и излезте. Направете обиколка на махалата или просто на блока или къщата в която живеете. Чистият (и не до там) въздух, светлините, шумът действат добре на сетивата. Умът се избистря и чувството за самота и отчаяние изчезват. Ако стоите дълго в една стая, колкото и сигурно да се чувствате там, не е полезно. Излизайки навън, подсъзнателно или съзнателно усещате, че не сте единствените, че има още много живот скрит зад прозорците и стените и кой знае, може би много от другите хора имат същият проблем или са много по-зле от вас? Не сте сами в “болестта” си, а това дори да звучи егоистично, носи успокоение.

”Един от начините да се отървеш от някоя фобия е като и се отдадеш”.
Не си спомням чия мисъл е това, но е истина. Ядосайте се. Страх ви е от тълпи? Излезте и се "набутайте" в най-голямата. Страх ви е да пътувате в автобус? Качете се и пътувайте. Страх ви е да летите със самолет? Качете се на проклетия самолет! Страх ви е от високо? Качете се на високо. Ако все пак много ви е страх, вземете доверен човек с вас, но е добре да го направите сами. Главното е да сте ядосани. На себе си. Ще се кача на автобуса, пък каквото ще да става! Тръгвам, ще се кача на самолета, пък каквото ще да става! Страх ме е от тълпи? Ама че глупост! Та там е най-сигурно! И да ми стане “лошо” все някой ще се намери да ми помогне. За това-хайде в тълпата! Говорете си наум, подхранвайте гневът си, продължавайте да се предизвиквате сами, обиждайте се. Страхливец, колко е нелепо, слабак и каквото друго ви дойде-само в такова състояние се изправяйте срещу фобиите и страховете си сами. Много е полезно и отново е изпробвано. Действа.

Сега нещо което помага при криза.

Шок.
Да, шока помага на шока. Ако има човек с вас на когото сте доверили какво ви става, кажете му, когато изпаднете в криза да ви приложи тази шокова терапия.
Пример първи- да ви удари два силни шамара. Ако се наложи и повече, като е хубаво да ги придружи с отрезвяващи думи, като “я се стегни!”, “нищо ти няма-това е просто криза” и т.н. Не трябва да спира с шамарите докато вие не му кажете да спре. Това е сигурен знак, че вече сте дошли на себе си и усещате шамарите, а това означава, че и кризата си е отишла и вие вече сте "в час".
Пример две е ледено студен душ. С дрехите. Или главата под чешмата. Главата ви трябва да остане там, докато отново не проговорите смислено. Сега разбирате ли какво искам да кажа с шок? Ако можете да измислите нещо друго шокиращо, моля споделете го.  Както може би вече сте се досетили, говоря от личен опит и това са двата начина които знам, пробвала съм и действат-при мен.
Друго.
Усетите ли, че май идва криза-пийте вода! Литър наведнъж. Не спирайте да пиете, колкото можете повече вода. Носете си сол. Вземете малко и я задръжте под езика. Солта задържа течностите в организма, а пиенето на много вода на веднъж помага при ниско кръвно и при събрани граници и незнайно защо предотвратява задаваща се паническа криза. Пробвано и работи.
Диагнозата ви може да е една, но понякога преминава в друга и трета... Може с времето да излекувате една фобия, но да се появи друга или други. Това означава, че не сте се излекували от основният проблем, а той понякога се крие много успешно. Човек (единственият), който успя да спечели моето доверие, като доктор лекуващ тези "благинки" ми каза:
"Тъй като умът не може да се справи с проблема, колкото и добре да е успял да го скрие в подсъзнанието и ние да не можем "да си го спомним", той съществува. Кризата е физическата реакция на този проблем."
Казано по друг начин-тялото ни се опитва да изхвърли това, което умът не може и обикновено това става когато сме в покой. Нямаме никакви проблеми чувстваме се добре и хоп, ето ви криза! Напълно е нормално и ако не знаете защо ще ви кажа следващият път!
Следва продължение и все така, ако някой има какво да сподели, моля добре дошли!

36 коментара:

  1. Няма читатели или няма хора с хмм..разбити нерви? Ако е първото-добре, ако е второто-не вярвам. Има хора които ги е срам, има хора които не са наясно, въпреки че пият хапчета причиняващи наркотична зависимост, защото някое некадърно джи-пи им ги е дало като хапчета за сън или хора, които пушат трева за успокоение. Има хора които си мислят, че това се случва само на "слабаците", на "по-чувствителните" и на "лудите"... На последните ще им кажа да не избързват с определенията, защото живота е странно нещо и обича да си прави шеги...Дано да не ви се случва!

    ОтговорИзтриване
  2. Съгласна съм с всички методи, аз сама съм си ги откривала за себе си. Минах през всички възможни изследвания и антидепресанти в конски, слонски дози, даже в началото бях 6 месеца на легло, така ме надрусваха с лекарства. след ...колко станаха...6 години борба, сега на инат не пич лекарства, но си имам кризи. От 2 години почнаха вече всякакви фобии да ми се появяват, от високи, от скорост, автобус, самолет... а по принцип диагнозата ми беше "паническо разтройство" и агорафобия. Движех се само с придружител. Лесно смуквам кръвно и припадам, от там май тръгна сялата случка при мен, имам хипотония 90/50 ми е нормалното кръвно, след кафета. И сега след като пробвах всички такива варианти на борба с кризите, от 2 месеца, 3.. не пия лекарства, дано да продължа успешно така!!! :) Пишете още за личният си опит, много ми е интересно и полезно!!! Най малкото, осъзнах че не съм единичен случай :)

    ОтговорИзтриване
  3. Добре де, все пак няма ли някой лекар, лечител екстрасенс , ходжа , или какъвто и друг човек който може да ни избави от това мъчение ?

    ОтговорИзтриване
  4. Страхотна статия, благодаря! Съгласна съм с всичко написано на базата на горчив личен опит. От скоро се боря с проблема, но се сдобих бързо с всички възможни фобии. Ужасно е, още повече че до неотдавна бях активен и социален човек, трудно е да измислям извинения или "безопасни" места за срещи или да издържа е ресторант или магазин без да ми проличи. Изобщо понякога е трудно да ставам от леглото. Но отказвам да се предавам. Не се имам за слаба, безпомощна и зависима, никога не съм била, въпреки че е трудно да го вярвам в момента, когато дори ходенето до магазина сама е проблем...

    Ето и моя принос:

    Освен изброените неща, на мен ми помага и:
    - дишането с броене - 7/11. След като се регулира дишането, атаката преминава, а и се избягва хипервентилацията.
    - Гледам небето или фасадите на къщите, вместо тълпите.
    - Спорт, карам колело всеки ден. С колелото, кой знае защо, се чувствам добре по улиците.
    - Йога нидра, но не съм много дисциплинирана. Иначе отнема 20-на минути на ден, премахва напрежението и може да повлияе подсъзнанието. А именно то е, което ни създава проблеми.
    - От 1 септември започвам сесии с терапевт.

    Лошото е, че стреса не е преминал. Спешно трябва да реша за връзката ми, за държавата, за работа и кое е по-добре за детето... Нямам лукса в момента да си отвлека мислите и да си намеря поглъщащо занимание, иначе е много добра идея. Затова и понякога пия Ксанор, но рядко и в малки дози. Когато приключа с големите решения и се установя за малко някъде, ще го спра, отрова е и можем и без нея.

    И още рецепти:
    Усмивки, забавления с децата, положителна нагласа, секс.
    Взех самолет и когато слязох можех да повдигна планини! Даже от летището отидох право в центъра с тълпите и любимия ми магазин, мястото на първата атака, което избягвах от месеци.

    Препрочетох Хари Потър.

    Био храна и кафе без кофеин.

    Като се замисля, заради тъпите атаки, май съвсем здравословно ще се наложи да живея, така че може и някаква полза да има. Преди рядко спортувах, хапвах какво да е и пиех доста кафе.

    И току що прекарах цяла седмица съвсем сама в малко познат град и оцелях :) Успех и кураж на всички засегнати.

    ОтговорИзтриване
  5. Страхотен коментар, много благодаря! Ще пробвам с йогата и отново ще пиша по темата. Отново голямо благодаря!

    ОтговорИзтриване
  6. Две години пих Ципралекс и нищо пак в дупката,безпокойсво и нещо като страх но не чак толкова-преживявасе някак.Вече две години не пия никакви боклуци няма химия която да ни помогне така че ще си го носим докато сме живи.Само който не е бил на нашето място не знае за какво става дума така че да не ви пука от това не се умира.

    ОтговорИзтриване
  7. Абсолютно вярно е че не се умира. Само чувството/мислите/ ни са такива. Ако спрем да го търсим, ще го забравим и това е начинът да не си го носим доживот...А стрес винаги в някой момент ще има и никога не трябва да забравяме, че в крайна сметка това минава и не трябва да го взимаме навътре. Клипчето от ПоЗитивно 1 е много показателно. Живейте и хич да не ви пука!

    ОтговорИзтриване
  8. Този коментар бе премахнат от администратор на блога.

    ОтговорИзтриване
  9. всичко е така само дето неможеш да се отървеш от тези гадни мисли че нещо ще ти стане а всъщност е само прилив на адреналин и напрежението в което живеем все във един стрес живееш дано се оправим някой ден

    ОтговорИзтриване
  10. Знаете ли, наскоро имах криза, не бях имала от години, просто винаги ги пресичах в зародиш. Научила съм се да разпознавам кога е само стрес и кога ще прерастне в криза, и спазвайки моите си ритуали/описани по горе а и в другите ми писания за паниката/ хм...разминавах се на косъм. Но на скоро не ми се получи, и бам, хайде криза и то от най-гадните...Бях сама, в 3 през нощта, с тел. в ръка чудейки се на кой да звънна/като тръгна да умирам/, и същевременно отлагайки този момент, защото ме е срам/не че всичките ми приятелки не знаят, но само знаят-на теория :)/. Обикалях къщата, светнах всички лампи, излизах и влизах...накрая ми мина. Била е само 15 минути, а аз си мислих че е поне 3 часа... Грешката ми е, че през деня усетих, че нещо не е както трябва, но въпреки това продължих да се натоварвам с хора и нерви, като мазохист, угайдах на приатели, които само ме натоварваха и пренебрегнах себе си. Кризата беше точно толкова гадна и неконтролируема колкото всяка, и като всяка друга премина и аз естествено не умрях, но не в това е въпроса! Можех да я избегна. Но за да угодя и за да се харесам на някои си, или за да направя това "което трябва"-според кой бе???, пренебрегнах и по-лошо цял ден вървях и вършех неща против себе си! Извод, че стана много дълго: не можем да се харесаме на всички. По-важно е да сме искренни и на думата "трябва", ако е в противоречие с желанията ни и вътрешното ни усещане да отговорим с "не"! И не изпитвайте вина, според мен вината също е причина за панически кризи, а и за други разтройства. И по- малко мислене и анализиране. Това е от мен/за сега/ :)

    ОтговорИзтриване
  11. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  12. Ако някой е излязъл от това състояние(в което не вярвам)и се е справил с паниката и страховете моля да ми пише.Аз съм от 17 годишна в този кошмар сега съм на 39 и през какво ли несъм минала -вече се изморих и да се боря,отчаяня съм.
    ако някой е полу4ил облекчение от нещо нека ми пише на скайпа koko_kz13

    ОтговорИзтриване
  13. Kapkite na D-d Bah !!! Pomagat mnogo!!!

    ОтговорИзтриване
  14. проблемът е много тежък,от една година съм на лекарства,и кой знае какво не се случва,първо на аурорикс 100 и атаракс но аурорикса го спряха от внос,и ми се наложи по лекарско предписание разбира се да бъде замене с бифлокс,но нямам ден без атаки омръзна ми!имам усещането че няма да се справя

    ОтговорИзтриване
  15. Zdraveit ot 1 godina po4ri sam s diagnoza panichesko raztroistvo n koqto ne vqrvam.No kade li ne sam hodil na kakvi li ne lekari i vsi4ki se proiznesoha 4e sam fizi4eski zdrav.Pri men tova 4ustvo za zaduh e postoqnno ne e na krizi i sas vseki izminal den stava vse po zle ne znam ve4e na kade da tragna.

    ОтговорИзтриване
  16. Zdraveite!Bih iskala da kaja na vsicki sas emocionalni problemi da ne se otchaivat.Predi 4 godini se otkluchi socialna fobia i taka do minalata godina,kogata razbrah za kapkite na dr.Bah.Tolkova godini se izmacvah sas vsickite simptomi i neudobstva na tazi fobia.Ste posavetvam vsicki otchaiani da prochetat za esenciite na dr.Bah i da probvat.Te deistvat naistina.Uspeh na vsicki!

    ОтговорИзтриване
  17. Най-важното,според мен, е да се намери свестен психоаналитик. А това за съжаление е и най-трудното. Ако някой знае някой такъв, моля нека да пише. Според мен, добрият лекар е напълно достатъчен и ако човек попадне на такъв, не са му нужни хапчета. Доста се шуми около Д-р. Бах напоследък, аз лично не съм пробвала и нищо не мога да кажа. Успех на всички! И хора, няма невъзможни неща!

    ОтговорИзтриване
  18. Naistina probvaite kapkite na dr. Bah! Az ot okolo 8 meseca sam samo na tiah, imam krizi, no ne e kakto predi. Gelaia vi uspeh, dano se izmaknete ot koshmara. Tazi bolest naistina moge da srine sveta ti!

    ОтговорИзтриване
  19. Пробвали ли сте The Linden method?

    http://www.thelindenmethod.co.uk/

    Аз откакто го свалих и прочетох се поуспокоих. Не казвам, че е панацея някаква, но имаше много положителен ефект.

    За съжаление е на английски, мислех да го преведа и легализирам в България по едно време. Обаче забелязах, че четенето, мисленето и публикуването във форуми ми влияе зле и следва атака. Така че гледам да избягвам темата. Може би един ден, като се стабилизирам...

    Така че, да, има хиляди хора, за които ПА е зад гъбра им. Но за да се излекуват е трябвало да спрат да мислят и говорят по въпроса, така че не очаквайте от тях включвания в такива теми. Параграф 22. Истината е, че за да се справим с атаките трябва да спрем да се страхуваме от тях и после да спрем да им обръщаме внимание. И те ще спрат, защото са реакция на подсъзнанието ни. Ако там няма страх, те няма да се материализират. Това, разбира се, звучи лесно, но изисква нечовешки усилия, за да пренебрегнеш факта, че пулса ти е 160 или че се задушаваш. Но е възможно. Успех на всички и кураж!

    А, да, и е хубаво да прибягваме до хапчета само в краен случай, тоест, в момент на атака. Най-добре без тях. Такива неща прочетох за зависимостта от Ксанакса, че свят ми се зави. Така или иначе, когато ги спираме най-вероятно ще имаме панически атаки и тревожност - самото спиране на хапчетата ги предизвиква - и ще трябва да се изправим пак срещу звяра. Сами. Само дето този път ще трябва да се борим и с други "екстри" причинени от дългото взимане/ спиране на хапчетата.

    ОтговорИзтриване
  20. Наскоро гледах отново сериала "Анатомията на Грей" и попаднах на една сцена в която новият кардиохируг получи пристъп на паника. Тогава тя(не и помня името) накара д-р Бейли и д-р Янг да я прегърнат, по точно да се притиснат силно до тялото и. По този начин си прекъсна ПА, имаше и медицинско обяснение, но не си го спомням...С две думи-накарайте някой да ви прегърне и стисне здраво(без да ви чупи кокалите), докато ПА отшуми.

    ОтговорИзтриване
  21. Бих искала да се свържа с Илияна.

    ОтговорИзтриване
  22. Току що се свързахте с Илиана :)...(ilianakuwevska@abv.bg)-това ми е имейла

    ОтговорИзтриване
  23. Аз имам ПР от 4 години. В началото имах ПА плюс 2 фобии от открито и от закрито пространство. Започнах да пия АД и се оправих. Но се оказа,че всичко е временно. 1 година изкарах без никакви лекарства и пак ме сполетя ПА. Не знам защо,но мен кризите ме връхлитат в автобуса. Получавам световъртеж, сърцебиене и потене. Имам чувството,че не мога да се контролирам и никой не може да ми помогне. В такива случаи гледам през прозореца,дишам дълбоко и слизам на първата възможна спирка. Купувам си студена вода,пия няколко глътки и си опирам шишето до сънната артерия,за да се успокои пулса. После ходя пеша и кризата преминава. Също така трябва да се избягват кафето,колата и шоколада. Те провокират ПА.

    ОтговорИзтриване
  24. pisna mi jivota ot teia krizi i da xodia s pridrojitel navsiakade

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. и аз съм така но трябва да намерем решение да избягаме от този капан

      Изтриване
  25. Tova e ad ot izvestno vreme imam krizi Kato stqgane v glavata gadene zaduh I te se poqvqvat pri loshi misli kato tova che mi ima neshto I misli za smartta.Kogato sam sred hora sam dobre no ostana li sama straha se otkliuchva loshite misli pak nahluvat a s tqh idvat i krizite koito sa ujasni adski i machitelni.Piq hapcheta Ksenaks no ne mi deistvat.Iskam da spra da mislq che mi ima neshto i za smartta
    Nz kak da gi kontroliram ne se poluchava prosto ne stava

    ОтговорИзтриване
  26. Отидете на психолог, говорете с него за да премахнете причината за ПА, хапчетата помагат само ако са в помощ на терапията. Поискайте да ви сменят Ксанакса, след като не ви действа. Но най-важното е консултация с психолог, за да можете да говорите за това което чувствате и мислите. Паническото разтройство е напълно лечимо и запомнете, че нищо от това което си мислите по време на паническа атака, не е реално и няма да ви се случи в действителност. Страховете, са просто страхове-няма да умрете, полудеете или каквото и друго да ви карат да си мислите. Всяка атака свършва, просто я изчакайте да си мине-не може и няма да ви навреди.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Blagodarq za saveta.Pri men vecher idvat tezi misli pristapi moje bi zashtoto parviqt mi pristap beshe kasno vecherta i beshe tolkova strashen che otidoh do barza pomosht.A psihologa e naistina dobra idea tolkova sam nasabrala che Iskam da govora mnogo

      Изтриване
  27. Zdraveite az stradam ot pani4esko razstroistvo i xipohondriq ot vsi4ko me e strah strah me e da ne umra ot vsi4ki sipmptomi me s trah i se ot4aivam iskam da sam po silna i po borbena za6toto znam 4e ne hap4eta 6te ni pomognat a nie samite mojem no ne iksmame za6toto se strahuvame mislq 4e samo az polu4avam krizi i se strahuvam ot smartta preska4a mi sarceto i se strahuvam mnogo..

    ОтговорИзтриване
  28. Здравейте, от 8 години получавам ПА. Винаги атаките се вечер. при мен стана с определени симптоми и те и до ден днеше ме плашат. Пия Феварин и Ривотрил при нужда, но се появават кризи от време на време. Всичко е в главата ни. Понякога след криза съм като изцедена. При мен ПА се отключи след смърт на роднина, а и типа темперамент има голямо значение. Никой не е застрахован. Според мен и това което съм чела трудотерапия и психотерапия са много важни за преодоляване на кризите. Успех на всички.

    ОтговорИзтриване
  29. Аз вече 2 години имам невроза с панически пристъпи! Ходих на невролог и на психиатър, пих всякакви антидепресанти и успокоителни. Непрекъснато симптомите се променят, в началото бяха едни усещания в последствия други... вече не издържам защото съм неработоспособен а трябва да се работи!!! В момента сутрин до обяд съм добре, понякога се събуждам с тревожност и напрегнатост с усилия отново заспивам, след обяд се започва една напрегнатост и до вечерта съм като изхабен, умалял, със световъртеж, депресия, силна напрегнатост сякаш и аз не знам как да го обясня, организма ми го чувствам адски слаб и немощен :( За щастие скоро не съм имал силна криза която е ужасна защото тогава пък имам чувството, че ще се пръсна и ще получа удар, не мога да си намеря място и едвам ходя, изпадам в паника :( Не съм предполагал, че съществува такова страдание на душата, защото въпреки, че болките се усещат физически е различно от това да се порежеш, да си счупиш крак, но психиката да ти е здрава.... физическите болки са съпроводени от една хаотична мисъл през която преминават всякакви неща от живота и всеки анализ се свежда до лош край и всичко се блъска едно в друго, разкъсва се и сякаш не мислиш правилно а в същото време ще се пръснеш от напрежение, което не те кара да скачаш и да се вълнуваш а ти стопява силите............ на никого не го пожелавам!
    Сякаш се научих просто да изчаквам кризата да мине и понасям болката докато отмине, но така не съм пълноценен и се надявам да се свърши с тези кризи!!!

    ОтговорИзтриване
  30. Здравеите.
    Имам проблеми но кои няма. Стария се да се справя с тях доколкото мога.
    Но много ме притеснява проблема на сина ми.Тои е високо, силно, десет годишно момче което се страхува да ходи на училище за да небъде въвлечен във някакъв
    Словесен или физически конфликт със съучениците си.А те по някога са големи.гамени.Освен тогава несрещатаме разбиране и от класната му.
    От всички негови конфликти излиза губещ и това много го унижава.Търпи убиди и дори вече се е примерил с тях.Убижда го много че са му казали че е неспособен да удари дори момиче.Чувствителен е и иска хората да се отнасят с него така както тои с тях.Освен това го е страх да стои сам дори в стая си.Беше също така ухапан от куче
    което допълнително усложнени положението.Единствено успокоение намира в компютърните игри в които има насилие или в тези в коит имат състезателен смисъл.
    Напоследък забелязах че както не може да се наложи над съучениците си тои се опитва да се наложи над нас с продължителено врънкане и рев. Дори това го е правил и в училище.
    Въпроса ми към вас е.
    Това фобия ли е и кави полезни съвети ще ми дадете?

    ОтговорИзтриване
  31. Аз съм на 16, а имам това от около година и половина, страх ме е от много неща, мисля много неща, но си живея пълноценно, мечтая си, понякога много се депресирам, защото когато някой приятел каже да гледаме филм, аз се плаша какво ли ще гледаме, страх ме е да не ми засили страховете, снощи започнах да се блъскам по стените и дори повърнах, и това е на нервна основа.. Не искам да съм луда, искам да съм нормална като другите и да нямам тези страхове. Има едни хапчета, които са на билкова основа и не пристрастяват и въпреки това помагат. Казват се АЛОРА и струват не повече от 5 лева на опаковка, пия ги периодично от година и половина, всъщност ги пия в периодите, когато ставам по-зле от обикновено. Мисля да си лея куршум и да отида на психотерапевт, ако намеря пари, разбира се, мислите ли, че ще помогне, смятам че има надежда да се оправя, не я губя, това помага, също така понякога просто си мечтая, сякаш съм на друго място и правя точно това което искам, имам кариерата, която имам и това също помага. Надявам се кризите ми да отминат и да се оправя, вярвам, че има надежда

    ОтговорИзтриване
  32. as sam s pani4esko rastroistvo ot 5 godini i neznam ve4e kakvo da prava iskam ve4e da spre tova 4ystvo da bada kakto predi vesela i zasmqna.POMOGNETEMI

    ОтговорИзтриване
  33. Hora,prochetete tazi kniga,koqto moje da razreshi problemite vi .. Sigurno se mychite ot mn vreme,opitvate i nqma rezultat ... nishto ne vi prechi da opitate i s tova. Az imah mn golemi problemi s nervnata sistema i otkakto pravq zadadenite v knigata uprajneniq se chuvstvam mn po-dobre i prodyljavam da gi pravq. Tova ne e reklama ili proklamaciq na knigata,a jelanie da pomogna i na dr kato men da podobrqt systoqnieto si .
    eto q i knigata > http://www.spiralata.net/s.php?SearchType=2&find=+%EA%EE%E4

    ОтговорИзтриване

Ако ви се говори, тук е мястото! Можете да си останете Анонимни, няма проблем!