В градският парк цари тишина. Потънал в сняг е града. Танцуват снежинките около мен, сама съм в парка в този тих, зимен ден.
Бяло, приказка...Аз пейката мокра изчиствам с ръка. Сядам. Ослушвам се. Пука клонче, преспа от сняг, натежала тупва, облаче снежен бял прах, нежна мъгла, аз съм сама, хората са си у дома...
Бяло, сняг, приказна тишина...и ангел разперил огромни крила ...
Понякога, бог струи от нас, понякога ..усещам крилете огромни, топлина в студеният ден и знам, че той е зад мен.
"Ангел, защо си дошъл?..