Бяло, приказка...Аз пейката мокра изчиствам с ръка. Сядам. Ослушвам се. Пука клонче, преспа от сняг, натежала тупва, облаче снежен бял прах, нежна мъгла, аз съм сама, хората са си у дома...
Бяло, сняг, приказна тишина...и ангел разперил огромни крила ...
Понякога, бог струи от нас, понякога ..усещам крилете огромни, топлина в студеният ден и знам, че той е зад мен.
"Ангел, защо си дошъл?..
- гласът ми неволно се стрелва навън.
Странно...Стрясвам се от звукът, но не се будя, още съм тук...
Сняг, белота...Сън е това... Зимна, вълшебна градина и ангел разперил огромни крила..Страх ме сковава. Зная защо е дошъл. Чувам се плахо как питам:
"Ангел защо си дошъл? Думите ми ли искаш да вземеш? О, моля те, моля те… Аз имам нужда от тях. Те са всичко което имам, те са смисъла да ме има, те съм аз. Той може би някога ще ми проговори чрез тях. Ще мога да го споделя, на хората да го дам, мен да разбират за да не съм сама... Моля те не ми взимай думите, моля те, моля те..."
Сняг, приказка, бяло, ангел зад гърба ми разперил огромни криле...
"Ще ти взема думите , но с друго ще те даря, ти помоли за помощ, за това съм дошъл. Ще ти взема думите, но света ще ти дам, а дали ще приемеш?
Аз съм светлината в нощта, аз съм пътя в съня, но дали ще дръзнеш по него да поемеш?
Аз ти давам надежда. Аз съм пътеводна звезда, но дали ще ме видиш, дали ще отвориш очи?
Отвори ги! Събуди се! Отвори широко очи! Виж света, виж живота, смела бъди! Гмурни се, сграбчи всеки миг, събуди се, дай ми ръка!
Да, аз думите ще ти отнема, но разбра ли с какво ще ги заменя? Ти пътуваш към сенките, чезнеш във фалшива мъгла, криеш се, пишеш за илюзия и живееш в лъжа. Знам, ще боли. О, и ти знаеш, че болка ще има, събуди се, очи отвори! Прогледни! Като дете бъди, нов живот започни! Детето пада, удря се , плаче, раната заздравява и то забравя. Детето гони пеперуда , хваща я, иска да я погали, прашецът по детските пръстчета се лепи, крилцата се късат, детето не иска да я убие, не иска да я боли! Страда, учи се.. Бъди като дете!
Ще ти отнема думите, но с живота ще те даря. Моят дар ще приемеш ли, ще се простиш ли с живота в съня? Ти помоли за помощ, затова съм дошъл. Събуди се..."
Сняг, белота, ангел..разперил крила, тишина, шепне ми..красота, зимна приказка, в парка на пейката няма никой, аз съм сама. Само ангел с огромни крила, зад гърба ми и някаква странна магия и топлина...
"Страх ме е... ще боли.."- прошепвам едва.
"Твоят свят е илюзия, твоят свят е лъжа!" -гръмва в главата ми на ангел гласа.
"Да, там е сигурно, да, там не боли, но радост там има ли? Любов , щастие, смях... дори и сълзи? Помниш ли ? Или с думите все питаш - какво е това? В съня тези думи са кухи, там са лъжа, там те нищо не значат, там се забравят, за какво са ти думите щом не знаеш какво са...аз ще ти взема думите, но ти давам живот, отвори очи, събуди се, ще приемеш ли дара ми...искаш ли да си спомниш какво е любов?
Искаш ли да си спомниш какво е радост, и смях? Ако искаш тогава знаеш, че ще боли. Ще си спомниш и болката, ще си спомниш и мъката, ще си спомниш самотата, но само така ще си истинска, само така отново ще се родиш. Готова ли си да си дете? Събуди се! Отвори широко очи! Виж света, пробуди се, ти помоли за помощ, аз ти подавам ръка. Научи се да ходиш, научи се да тичаш, събуди се!"
Приказка, сняг, белота, красота, ангел разперил огромни крила..
Плясък на крила, птичка в зимният ден отлетя, на пейката мокра аз съм сама...
Странно, заспала съм. Екранът студен, празен стои. Какво ли съм искала да споделя? Каква ли болка с клавишите съм щяла да потуша? Няма значение, душата ми леко се чувства, дали от сънят? Усмивка неволна, незнайно защо? Лицето ми свети, аз съм пълна с живот!
Хлопвам екрана, нямам нужда от теб, живота ме чака... втурвам се, изскачам навън. Отивам при хората! Свят, чакай ме идвам при теб и ти казвам привет!
Зимна приказка, сняг, белота, топлина... Сякаш ангел ме е дарил с крила....
На мама от Илиана.
Е Уникално е!Нямам думи!-ЛИЛИ
ОтговорИзтриванеТОЛКОВА Е ХУБАВО ЧЕ ПЛАЧА И СЕ РАДВАМ ЕДНОВРЕМЕННО! МАМА
ОтговорИзтриване