Непознатата жена

/Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна. Разказа е литературна измислица./

Срещнах го случайно в бара. Вярно е, че бях друсана. Вярно е, че бях превъзбудена и всесилна, коката ме прави неотразима. Иначе може би нямаше да бъда толкова смела и да го заговоря. Бях в стихията си - "куул", секси, пълна с забавни шеги… абе точно толкова перфектна, колкото да му завъртя главата. Прибрах се сама- без да се събличам.
На следващата вечер пак. След това той си тръгна за големият град, а аз зачаках. Звънеше всеки ден, по 2-3 пъти. Започнах да се влюбвам. Естествено под въздействието на бялото и свободата която ти дават парите. След седмица той се върна-заради мен. Колко романтично, какъв страхотен мъж. Познавах го от 12 години и имаше славата  на мъжкар. Беше от мъжете, с които е гордост да си. Този път правихме секс. Бях го изпитала колко е сериозен-все пак си играх с него 10 дни, разходих го 400 км, а и го желаех. Беше страхотно. Като изключим секса-там нещо ми беше мътно. Иначе абсолютният джентълмен, мъжкар, човек на думата и честта. Поне така си мислих.
Получи смс. После пак. И нещо се промени. Той стана замислен. Беше жена. Друга. Каза ми, че е някоя която иска нещо, което той не може да и даде. Каза ми, че никой не му казва какво да прави. Мислих, че говори за нея-непознатата. Всъщност много-много не мислих. А и те, непознатите, не са важни… Той си тръгна, аз ден след него, и в големият град продължихме да се виждаме.
Първо ме показа на приятелите си-другите "феймъс" мъжкари, които и аз познавах,  и които  вече се бяха пробвали многократно, но разбира се неуспешно. Натрупа точки в тяхните очи. “Аз съм ебал, а вие не!”.  Беше ок, винаги искам гаджето ми да се гордее с мен. После стана нещо. Започна да ме избягва. Започна да не ми звъни. А аз си излизах сама, уж случайно в баровете, в които и той ходи. Не го засякох, но засякох най-добрия му приятел. И тогава получих шамар. Излизал с друга-непозната, малка студентка. Бях онемяла-това не ми се връзваше с образа който си бях изградила за него. Заболя ме. Много. Но не повярвах на 100 %. Поисках да се срещнем. Отказа. После се обади-беше пиян и ми каза къде е. Отидох, а той дори не ме забеляза. Накара ме да стоя като пълен идиот пред всичките си приятели. Избеснях. И бога ми, забеляза ме. Държа се като страхливец. Майната му.
После го виждах, с непознатата малка студентка. Винаги се криеше. Беше жалък с тази малка дрисла, с която знаех какво прави. Аз не задоволих егоистичните му перверзни желания, но тя със сигурност не е успяла да му устои, личеше си по изтерзаният и вид. Съжалявах я.
После случайно влезнах в малък бар, където той беше с нея. И тогава се случи. Беше ужасно. Когато видях как се променя изражението на приятелката ми, с която бях, в първият момент се изплаших. После тя каза името и. Не я чух. Тя го повтори. Главата ми забуча. Не можех да мисля, не се контролирах. Станах като пияна и тръгнах като слепец към изхода. Непознатата жена...непознатата жена...Започнах да се смея истерично. Аз съм непознатата жена, онова вътре беше съпругата му, която аз познавах. За нея непознатата жена придоби образ. За мен също. За нея щеше да има още много непознати жени - аз приключих с филма… Никога не искам да се срещам с “непознатите жени”!  Дано винаги да си останат непознати и незнайни...

ПП. Задачата изпълнена. Не знам дали върши работа???  За изпит по журналистика ли беше или  нещо друго??? Беше ми интересно де..:)