27 февруари 2010 г.

Членски внос за Клуба на Великаните

Благодарност. Какво е това? Толкова малко хора умеят да благодарят. Причината е, че не се сещат. Не смятат, че дължат благодарност, приемат добрите дела за даденост. Смятат, че хората са длъжни да им помагат, забравят, че някой им е подал ръка, когато са паднали, забравят, че този някой ги е спасил когато са били сами, забравят, че този някой не е бил длъжен, забравят, че този някой можеше да го няма...

Благодарността не е дума. Тя е действие. За нея не се моли, за нея не се говори, тя не се изрича, тя се иска мълчаливо. Всички я чуват, но малцина я извършват. Тъй като тя е мълчание, лесно е да не я чуеш, а още
по-лесно да се направиш, че не я чуваш…
Благодарността е с много лица. Тя е дума имаща много думи. Тя е дума съдържаща много различни имена. Може би най-важната дума е тя. Толкова много неща зависят от нея. Тя събира и разделя, тя създава и руши, понякога тя е живот, но и смърт. Тя е сила.
Тя е липсата на такава.
Никога не я изричай, винаги я показвай. Всичко зависи от нея. Колелото се върти, от горе падаш долу, от долу се изкачваш горе,
никога не я подценявай за да не съжаляваш някой ден.
Не я отлагай във времето, всеки знае кога е нужна, кога би била истинска.
Не си търси оправдания, тя не е нещо което ще те пощади-тя иска жертви. Благодарността поставя другия пред теб. Забрави за себе си ако искаш да благодариш. Благодарността не е сляпа, тя се прави на такава, в мълчанието си казва-“Всичко зависи от теб, аз не те карам, аз съм предизвикателството сам да се накараш..”
Благодарността съществува и в Страната на джуджетата и в света на Великаните. Тя може да направи джуджето Великан, липсата и може да те направи джудже. И в двата свята можеш да бъдеш щастлив, ти какъв искаш да си? Великана разбира джуджетата, джуджетата не разбират Великана и се страхуват от него. Великана знае и това, но не се възползва, джуджетата не го знаят и винаги ще се страхуват. Страхът е спирачка, той пречи да израснеш- никога не ще разговаряш със Слънцето. Можеш да си щастлив и така. Ти кое избираш?
Благодарността не забравя, не наказва-ти сам се наказваш. Тя е благодат, дали ще я приемеш избираш ти. Не можеш да избягаш от собственото си наказание, така както не можеш да избягаш от себе си. Но можеш да се промениш. Искаш ли?

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Ако ви се говори, тук е мястото! Можете да си останете Анонимни, няма проблем!