Благодарността не е дума. Тя е действие. За нея не се моли, за нея не се говори, тя не се изрича, тя се иска мълчаливо. Всички я чуват, но малцина я извършват. Тъй като тя е мълчание, лесно е да не я чуеш, а още
по-лесно да се направиш, че не я чуваш…
Благодарността е с много лица. Тя е дума имаща много думи. Тя е дума съдържаща много различни имена. Може би най-важната дума е тя. Толкова много неща зависят от нея. Тя събира и разделя, тя създава и руши, понякога тя е живот, но и смърт. Тя е сила.
Тя е липсата на такава.
Никога не я изричай, винаги я показвай. Всичко зависи от нея. Колелото се върти, от горе падаш долу, от долу се изкачваш горе,
никога не я подценявай за да не съжаляваш някой ден.
Не я отлагай във времето, всеки знае кога е нужна, кога би била истинска.
Не си търси оправдания, тя не е нещо което ще те пощади-тя иска жертви. Благодарността поставя другия пред теб. Забрави за себе си ако искаш да благодариш. Благодарността не е сляпа, тя се прави на такава, в мълчанието си казва-“Всичко зависи от теб, аз не те карам, аз съм предизвикателството сам да се накараш..”
Благодарността съществува и в Страната на джуджетата и в света на Великаните. Тя може да направи джуджето Великан, липсата и може да те направи джудже. И в двата свята можеш да бъдеш щастлив, ти какъв искаш да си? Великана разбира джуджетата, джуджетата не разбират Великана и се страхуват от него. Великана знае и това, но не се възползва, джуджетата не го знаят и винаги ще се страхуват. Страхът е спирачка, той пречи да израснеш- никога не ще разговаряш със Слънцето. Можеш да си щастлив и така. Ти кое избираш?
Благодарността не забравя, не наказва-ти сам се наказваш. Тя е благодат, дали ще я приемеш избираш ти. Не можеш да избягаш от собственото си наказание, така както не можеш да избягаш от себе си. Но можеш да се промениш. Искаш ли?
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Ако ви се говори, тук е мястото! Можете да си останете Анонимни, няма проблем!