ГМУРНАХ СЕ
В забравата на океана гмурнах се
с единственото ценно на света,
стрък елда във ръката ми с коси от злато следват моите,
по-черни от самата дълбина.
Очи затворила съм чакам тишината
далеч от всичко да ме отведе,
там долу в бездна синя, непозната
аз пак превръщам се в дете.
И всичко черно, що душата ми от опит изтерзана,
като балончета от въздух рони се след мен
и бързат те към светлината,
красива гибел в топъл ден.
Като русалка с нежно цвете стиснала в ръка,
аз танц танцувам с водата.
Малък бисер,
ярка падаща звезда,
за миг проблеснала и потънала в забрава...
харесва ми
ОтговорИзтриване