19 май 2010 г.

Олд Фешън от цикъла "поетеса". Мина и замина...

Дали?
Дали ще спра да греша?
Дали ще се науча да мълча?
Дали ще мога да се променя?
Дали ще мога със себе си да се разбера?

Дали уроците житейски ще запомня?
Дали със миналото ще се помиря?
Дали отново ще си спомня
усмивката на моето лице?
Дали отново с радост озарена
душата ми като дете, от спомените в плен захвърлена, студена
лек ще получи, дали тя няма да умре?
Дали ще мога да танцувам?
Дали ще мога да летя?
В прегръдката ти силна любовта дали ще се пробуди,
дали запазих къс сърце?

Дали ще се науча пак да тичам?
Дали ще се науча красотата да обичам?
Дали ще мога образът си да погледна
без погледът си да извърна?
Дали ще си простя, дали ще се приема
такава нова...
Чуждата в огледалото дали на мен ще заприлича?
Дали ще мога да я пусна, да приема в едно да се превърнем
и новото ми аз, дали дори и променено, ще се усмихне и живота си ще продължи?
Дали?
Или на хиляди парченца ръката ми огледалото ще счупи, и в тъмнината спотаена, срамът душата ми ще продължава да гризе?
Дали ще мога да намеря аз петаче и цената да платя?
Дали този път не се надскочих, гордостта си дали сама с брадва не посякох,
дали ще ме убие или по-силна прахта от коленете ще изтупам и пътя си ще продължа?
Дали ще искам клишетата да следвам?
Дали умората ще победи?
Дали способна съм да имам пак мечти?
Дали ще мога?
Дали?

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Ако ви се говори, тук е мястото! Можете да си останете Анонимни, няма проблем!