17 май 2010 г.

Светът през очите на детето в мен

Аз съм дете. На 34 години съм и по цял ден си играя. В неделя сутрин ставам в един след обед и започвам да пея на Дидо. Пея му от  "Междузвездни войни" песента или онази за белите маратонки, обаче не знам текста и си измислям. После и Дидо пее с мен и танцуваме смешни танци. Много е забавно. След това аз много говоря. Надувам му главата. За онова дърво от филма "Нарния" което става на врата към друг свят, и че аз съм го нарисувала СЪЩОТО!-преди да го видя във филма! Дидо казва че съм вълшебница. Аз знам. После ставам възрастна. И му говоря като голяма. За пари. За покупки. За "Ох, ох, ох, как ще се оправим?". Но това е за малко, тази игра ми е скучна. За това пак започваме да се смеем.
Не знам кога ще порасна. Сигурно когато стана баба? Но не е сигурно. Никол казва, че няма да доживеем до тогава. Говори за мен и майка си, с която сме приятелки. Никол е на 10 години. Казва, че съм луда-в добрият смисъл.  Мисля, че е права. Когато си играя на голяма не се харесвам. Мисля, че и другите не ме харесват. Дидо със сигурност. Приятелите ми ме харесват повече когато съм си аз. Весело е. Голяма забава.
Светът на възрастният в мен е сив. Аз обичам шарено. И цветно. Като дъга. Но сивото е половин бяло и половин черно, а и има толкова видове различно сиво. За това се отбивам понякога в него, за разнообразие. А и защото съм любопитна. Пък и "трябва". Уф, не обичам когато "трябва".
Аз вярвам. В много неща. И понякога съм щастлива без причина. Просто така. Разни неща ме карат да се усмихвам. Дивите теменужки в Градската градина. Аз и Никол как яздим каменната мечка в парка сякаш сме на родео. На Дидо усмивката... Когато заваля сняг април месец в Аскот и си направихме снежен човек на голф игрището със стик и топка за голф вместо нос и го кръстихме Бенджи, когато показвах на Анджи как да направи топка от сняг, защото тя не знаеше-в Англия не вали често сняг и заедно със снегът опропастихме и тревата, но много се смяхме...
Аз съм дете. На 34 години. Светът на възрастният в мен е всичко останало, което липсва тук. Ужасно малко е, почти го няма. За това и не знам какво да напиша за него. Когато стана възрастна ще ви кажа. Някой ден?

Разказът участва в предизвикателството на Пламен под надслов Светът през очите на детето в мен
Ако ви е харесал, моля гласувайте за него в svejo.net, защото критерият е броят гласове там. Благодаря!
Съгласно правилата, публикувам и линкове към историите на другите участници:
Нина Николаеваhttp://nikolaewa.blogspot.com/2010/05/blog-post.html
Радислав Кондаковhttp://www.pisalka.net/?p=381
Маргарита http://garmoshka.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/05/18/.547385

2 коментара:

Ако ви се говори, тук е мястото! Можете да си останете Анонимни, няма проблем!