Цитат - Истина

"By living and working in a village I saw the poor knew far more than I did. I realized that we couldn’t help the poor. What we had to do was help the poor help themselves." - Vikram Akula


Връзка към оригиналната статия:   Vikram Akula, For-Profit Microfinance Pioneer, Explains the Roots of His Motivation - Business - GOOD:

Изгубени

 

Имало едно време един човек, който имал много мечти. Но се загубил. Влезнал в една гора, защото бил любопитен и обичал все нови и нови места, хора и преживявания и неусетно се изгубил. Тръгнал да търси пътека, която да го изведе от гората, но все повече се обърквал и все по-навътре навлизал...

Минало време...И още...Минало толкова много време, че никой не помни колко. Човекът още е там в гората и вече не помни кой е, не помни, че се е изгубил, не помни, че някога е имал мечти...Знае само, че търси нещо...

Хора минават през гората и виждат човекът, но не знаят че се е изгубил, а и той не си спомня, така че те продължават по пътят си, а човекът продължава да се лута и търси забравеното...

...Това не е приказка.

И няма щастлив край.

Има само гора и човек,  който се е изгубил, но никой, дори и той самият не знае това.

И път.

Без край...

Дизайнерски дънки за 50 лева? Напълно възможно!

Това е клип с музиката на MUSE, за кампанията на MTV Exit срещу трафика на хора.
Следващият път, когато си купувате евтини китайски стоки и си задавате въпроса /надявам се!/, как е възможно по дяволите дънките ви DIESEL да струват 50 лева??? Ами така!
Вярно, това е Китай. Китай е далече и не можем да му решим проблемите, а и тук, в България, такива работи НЯМА!
Вярвайте си, но когато дъщеря ви ви обяви че отива да работи като барманка в Италия например, като ви каже, че не и искат и език да знае...помислете си. Или пък компаньонка в гръцка кръчма-без консумация, работата и ще е само да се усмихва и пари ще валят...пак си помислете...
И не на последно място, въпреки че всичко си има две страни, и човек никога не знае кои са лошите. Може би, приемайки чужденците, които си изкарват честно хляба в България е проява на човечност и съпричастност към проблема.
Никой не бяга от хубавото!

Помощ!

 

Моля, добри хора помогнете!

Търси се съвет!

 

Какво да направи същество от женски пол, минало 30-те, за да възвърне човешкият си облик и да постигне щастие и удовлетвореност, при положение, че:

Не може да работи като проститутка/включва и секса с чичко-паричко и всякакъв друг вид "легална" проституция/

Работила е над 20 вида /минимум/ различни дейности, но не е открила тази която е за нея.

Работила е много, разбирай на 3 работи по 14 до 17 часа дневно, в чужбина и в България-/изводът до който е стигнала е , че имаш пари, които няма къде, за какво и за кого да изхарчиш, затъпяваш и се превръщаш в зомби/

Изобщо не е работила. Харчила е готови/наследство/ и лично изкарани/по по-горният начин/ пари на поразия. Смятай, че нищо човешко не само, че не и е чуждо, но и животинското също.

Познава хора всякакви. От престъпници на всяко ниво до бизнесмени, домакини, клошари, артисти, луди, интелигентни, обикновени, сектанти, аристократи, земеделци, мошеници, честни люде, деца....Не познава Английската кралица, но и е зървала шапката.

Има средно образование по диплома и полувисше по опит.

Интересува се от всичко.

Рисува. Снима. Пише-стихове, проза, хайку, един роман от 5 години, но още е на увода. Рисува шишета. Печата календари. Има блог. Разбира от техника-малко/има талант/. Стреля-точно/най-точна е на Х водки в 6 сутринта след яко парти в някой бар/. Скачала е с всички видове бънджи/без едно/. Катери се. Май има талант и като скиор/поне е имала на 7 /. Чете книги-много. Пада си по Япония, Самураи, източна философия, всъщност по всякаква философия. История. Платноходи. Електронни игри/конзоли/.

Знае от къде произлиза ютията. И как са гладили в Япония.

Като малка е искала да стане космонавт. Астро-археолог. Да изследва следи от извънземни на Земята. Балерина. Оперна певица. Но извънземните водят класацията.

Първи спомени от възпитанието и са:

1. Къде да удря. /брадата, носът и между очите/. Възраст около 3-4 годишна

2. Канадска борба/същата възраст/

3."Ако ти ударят един шамар, ти удари десет"- Знае, че не е по християнски...но и харесва.

Виждала е смъртта.

Виждала е много гадости. На ранни години.

Преживяла ги е.

Не я е страх.

Камикадзе.

Луда.

Обиколила е малко свят. Като емигрант, не като турист.

Обичала е. Май.

Може да бъде разумна. Може да бъде и не разумна.

Като бачка-бачка яко. Има свидетели.

Като купонясва...земята се тресе. От смях.

Като се ядоса...по-добре да не се ядосва. Свидетели не могат да бъдат открити.

Била е бедна.

Била е богата.

Сега е безработна.

Пак ще бъде богата./Не и е ясно точно как ще го постигне, но знае, че ще го постигне/.

Не знае дали иска да бъде богата.

Не знае какво да прави с живота си.

Не знае къде да отиде.

Не знае къде и е мястото.

На квартира е.

Има си някой, но не е точният някой. Май си е сама. Сама е.

Помогнете! Добри хора, всеки съвет, идея, критика или каквото и да е, ще бъде от голяма помощ на една изгубена душа/не съвсем чиста, но не и съвсем зла/, да намери себе си и пътя...

ПП. Дори и леко иронично да звучи, зовът за помощ е истински.

И както казва една мисъл, не и помня авторът: "Циникът е разочарован оптимист".

Ако може циникът да изчезне и да остане само оптимистът...

Ако не, здраве да е!

ПозиТивно 1

 

Реших, когато попадна на нещо позитивно /мразя тази дума/...на нещо което ми оправя настроението, дори и за малко, да го пускам тук, като поредица. От толкова много позитивни клишета, цитати, късметчета, успехо-книги и какво ли още не, ми е все по-трудно да открия нещо, което наистина да ми повдигне духът /изключвам самонадъхването/. Не знам колко често ще е това, надявам се поне веднъж на три дни-за начало. Ще си ги номерирам.

Това е ПозиТивно 1

 

 

Това което най-много ми хареса, съм го маркирала в Ориндж, като слънчоглед, като невен, като лято...и като портокал естествено, а и цветът ми оправя настроението.

Това е превода за тези които не знаят английски:

Ползвайте плажно масло!

Дами и господа от випуск ’99, ползвайте плажно масло!

Ако мога да ви дам само един съвет за бъдещето, той ще е за плажното масло. Ползата от него в дългосрочен план е доказана от учените, докато останалата част от моите съвети нямат по-реална основа от собствения ми лъкатушещ опит. Сега аз ще ви дам тези съвети.

Наслаждавайте се на силата и красотата на своята младост.

О, няма значение.

Вие няма да разберете силата и красотата на вашата младост докато не ги изгубите.

Но, повярвайте ми, след 20 години, когато погледнете отново снимките си, ще си припомните по начин, който сега не можете да уловите, колко много възможности са лежали пред вас и колко прекрасно всъщност сте изглеждали.

Не сте толкова дебели, колкото ви се струва.

Не се безпокойте за бъдещето.

Или се безпокойте, но знайте, че безпокойствието е толкова ефективно, колкото и опитът да се реши алгебрично уравнение чрез дъвчене на дъвка.

Истинските беди в живота ви ще дойдат от неща, за които никога не сте си  и помисляли, и ви връхлитат в 4 часа следобед на някой мързелив вторник.

Всеки ден правете по нещо, което ви плаши.

Пейте!

Не бъдете безотговорни към сърцата на другите хора! Не се свързвайте с хора, които са безотговорни към вашето сърце!

Не си губете времето да завиждате! Някога сте по-напред, друг път изоставате. Състезанието е дълго и накрая вие се състезавате само със самите себе си.

Помнете похвалите, които получавате. Забравете обидите.

Ако успеете да го направите, кажете ми как сте го постигнали.

Пазете старите си любовни писма. Изхвърлете старите се банкови извлечения.

Протягайте се.

Не се чувствайте виновни, ако не знаете какво желаете да направите с живота си. Най-интересните хора, които познавам, не са знаели на 22 години какво искат да правят с живота си. Някои от най-интересните 40-годишни хора, които познавам, още не знаят.

Взимайте калций. Внимавайте за коленете си. Ще ви липсват когато няма да са наред.

Може би ще се ожените, може би не. Може би ще имате деца, може би не. Може би ще сте разведени на 40, а може би ще танцувате патешкия танц на 75-та годишнина от брака си. Каквото и да правите, не се възгордявайте много, нито се ругайте. Избраните от вас решения са наполовина резултат от късмета. Което е валидно и за всички останали хора.

Наслаждавайте се на тялото си. Използвайте го по всевъзможни начини. Не се безпокойте от начина, както и от това, какво другите мислят за него. Тялото ви е най-страхотния инструмент, който някога сте имали.

Танцувайте, даже и ако нямате къде да го правите, освен в дневната.

Четете упътванията, даже и ако не ги спазвате.

Не четете списания за красота. Те само ще ви накарат да се чувствате грозни.

Старайте се да опознаете родителите си. Не знаете кога ще си отидат. Бъдете мили с хората от вашето поколение. Те са най-добрата ви връзка с вашето минало и са вероятно хората, които ще са до вас и за в бъдеще.

Помнете, че приятелите идват и си отиват, но на малкото истински от тях трябва да държите.

Работете здраво, за да преодолеете разстоянията в географския смисъл и в начина на живот, защото колкото повече остарявате, толкова повече са ви необходими хората, които са ви познавали, когато сте били млади.

Поживейте в Ню Йорк, но го напуснете преди да ви е направил прекалено твърди. Поживейте в Северна Калифорния, но я напуснете, преди да ви направи твърде меки.

Пътувайте.

Приемете някои вечни истини : цените ще растат, политиците ще флиртуват. Вие също ще остареете. И когато това стане, ще си въобразявате, че когато сте били млади цените са били умерени, политиците честни, а децата са уважавали родителите си.

Уважавайте родителите си.

Не очаквайте друг да ви поддържа. Може би имате спестовен фонд. Или имате заможен съпруг(а). Но никога не знаете кога те могат да изчезнат.

Не тормозете  твърде много косата си или на 40 тя ще изглежда като на 85.

Внимавайте със съветите, които възприемате, но бъдете търпеливи с тези, които ви ги дават.

Съветът е форма на носталгия. Даването му е начин да извадиш миналото от отпадъците, да го избършеш внимателно, да пребоядисаш по-грозните му части и да го възстановиш за повече, отколкото струва.

Но, вярвайте ми за плажното масло - не ви лъжа!

ПП. Вярвам ти :)

Повече информация вижте тук http://en.wikipedia.org/wiki/Wear_Sunscreen

и тук http://www.chicagotribune.com/news/columnists/chi-schmich-sunscreen-column,0,4054576.column

Макове

Старите - "нови" макове... Имам още малко работа по тях, малко детайли и вече НАИСТИНА ще е готова! Обещавам си!

ПРОДАВА СЕ!

Тя

Винаги е знаела за момичето. Всъщност не беше сигурна дали е момиче, знаеше само, че е дете. То живееше там вътре, скрито в къщичка направена от захарни пръчици и пълна с разни детски неща. Не беше сигурна какво точно има там, детето и показваше от време на време чудните си вълшебства и тогава тя се чувстваше прекрасно. Изумяваше се. Когато детето се събудеше и започнеше да наблюдава светът, поглеждайки през неговите очи, всичко беше толкова хубаво! Тя го хващаше за ръка, усмихваше се на усмихнатото му личице и нещата сякаш се променяха. Животът  се изпълваше с надежда, с мечти, с неизследвани хоризонти които я мамеха, с обещания за приключения... Усмивката не слизаше от лицето и, караше я да вижда красота там, където никога не би помислила, че може да я има - детето се радваше на всичко. Измисляше страхотни игри и невинността му я караше да се умилява. Добротата му, наивността му караха обикновеният скучен ден да изглежда пълен с чудеса. Обичаше го...
Тя живееше така от дълго време, не помнеше точно от кога детето беше с нея, а и не я интересуваше. Но знаеше, че минава време защото то си беше дете, а тя... тя се променяше.
Мразеше глупостта. Мразеше и лъжата. Всъщност мразеше доста неща. Или по-точно ги ненавиждаше и презираше. Измамата, предателството, интригите, лицемерието, използвачите, фалшивите хора, страхливците...Можеше да продължи списъка още. Усещаше, че се променя защото...трупаше мъка. Мъка, да...Не беше нещо друго, беше мъка. За околните това беше злоба, но те грешаха и така трябваше да бъде-тя искаше да е така.
Никой не знаеше за детето. Неколцина близки приятели предполагаха, понякога като всички деца то изскачаше без предупреждение и пред някой непознат и тогава предизвикваше учудване и изумление, но хората не се интересуват за дълго от децата и забравяха. Но, тя, тя знаеше за него и го пазеше, закриляше го, а това ставаше все по-трудно... Мъката...
Понякога я нападаха, понякога просто се сблъскваше с някое от нещата които не невиждаше, и тогава детето започваше да пищи. Виждаше слисаните му, недоумяващи очи, тръпката която преминаваше през крехкото му телце, замръзналите ужасено детски устни, които сякаш я питаха- но защо? И детската душа, не можеща да проумее безпричинното зло на възрастните, се сгърчваше, а то започваше да пищи.
Писъците на детето изпълваха мозъкът и. И тя нападаше. Нападаше като майка, пазеща малкото си. Нападаше без да и пука дали ще победи. Сляпа омраза и злоба се изливаха от устните и. Със всяка своя дума тя унищожаваше, рушеше, убиваше. Мъката по детето което пищеше в тъмнината караше сълзите и да се превръщат в мълнии, унищожаващи човешки отношения, жлъчта изливаща се от думите и рушеше, тъпчеше, убиваше наред-приятелства, любов, случайни непознати изпречили се срещу детето, които дори не подозираха за неговото съществуване...Не и пукаше, искаше само да спаси детето, да спре болката му, да го успокои, да не умре...
А после, когато всичко утихнеше, тръгваше навътре в пепелищата да го търси. Приласкаваше го, а гласът и трепереше от сдържаните сълзи, молеше го да се покаже, казваше му че всичко ще е наред, че повече няма да се среща с човешката лошотия, че никога вече няма да бъде нещастна...
Намираше го сгушено и го прегръщаше , а сълзите и се сливаха с неговите. Усещаше го как пораства без време, усещаше как линее, как всеки сблъсък убиваше чистата му душа, как с всяка битка то губи по-малко от вярата си в щастливият край на приказката, в доброто което винаги би трябвало да побеждава...Тъжните му очи виждаха как другите губеха децата си, чистото му сърце усещаше хората, които вече ги бяха изгубили -в тях зееше празнота и неясна, неопределима мъка се беше настанила там завинаги, и като всяко дете то протягаше малката си ръчичка за да погали, за да успокои... Но възрастните отдавна изгубили дори и споменът, че някога са имали деца, не усещаха ласката, сърцата им бяха от лед и детето се смразяваше от неговата студенина, поемаше от чуждата мъка, а мъката се трупаше и караше очите му да остаряват...
А тя, тя искаше да го предпази, да не пораства, никога да не пораства, да си остане в чудният шарен детски свят завинаги. И всеки път сърцето и се свиваше от страх когато го търсеше в тъмното и въпреки, че то чезнеше пред очите и, щом го откриеше, тя се радваше... Радваше се, че е живо. Не можеше да го изгуби, не, не можеше...
Другите...
Хората казваха че е зла, злобна, отвратителна, лоша. Имаше и други по-лоши определения и тя ги знаеше. Но никой и не предполагаше, че това беше просто трансформираната и мъка, че това беше единственият начин да оцелее, да живее. Мъката и беше толкова дълбока, мътна и плътна...Злобата и омразата бяха единственият начин безсилието да се излее. Беше виждала хора загубили детето-не можеше да живее така.
То се давеше в мъката и, гаснеше по малко всеки път, чезнеше, а тя се страхуваше, толкова много се страхуваше. Не виждаше вече красотата, не усещаше аромата на деня, забравяше какво е любов, не можеше да се усмихва, не виждаше чудеса, не виждаше смисъл...Трябваше да го спаси. Трябваше да го опази, то трябваше да живее, о, трябваше...
То трябваше да оцелее. Тя трябваше да оцелее. Те трябваше да оцелеят. Защото нямаше то, тя или те.
Имаше само една душа. Нейната.

Една птичка пролет не прави или защо на никой не му пука

Аз съм от хората които помагат. Обичам да го правя, от чист егоизъм-това е едно от нещата които ме карат да се чувствам добре.

Фен съм на ТЕД, постоянно гледам презентациите на най-великите мозъци на нашето време- според мен, уча се от тях или поне се опитвам, вдъхновяват ме. Общото , свързващото нещо според хилядите учени, откриватели, писатели и всички участници е идеята за споделянето. Помощта. Съпричастността. Или "Една птичка пролет не прави".

Аз така разбирам нещата. Дори и да греша се сещам за една част от учебника ми по История в началното училище, за един Български цар, синовете му и за сноп копия които не могат да бъдат прекършени.

В родният ми град има площад "Съединение" и лозунг който за съжаление моите приятели, обкръжението ми, не разбират. "Съединението прави силата".

След като прочетат това, ще има отзиви-приятелите ми са единствените които ме четат, и тези отзиви ще са обичайните-вдигнати палци във Фейсбук, плахи опити за опровержение/малко вероятни/, и може би-нищо, като наказание, че ги иронизирам.

Всъщност не ги иронизирам, нито съм злобна/за разлика от друг път/, нямам задни мисли. Просто съм тъжна. Изпитвам леко огорчение и разочарование.

Съпричастност. Споделяне. Взаимопомощ. Обединение. "Един за всички-всички за един". Няма нищо по-удовлетворяващо, вдъхновяващо от успехът постигнат заедно, от това да създаваш независимо дали бизнес, идея, изкуство или каквото и да е с други хора, приятели. Това създава доверие. И вяра , че не си сам. Увереност, че и да паднеш, до теб има човек който ще ти подаде ръка/ако изобщо успееш да паднеш/. Щастие-че не си сам. Развитие-защото две глави мислят по-добре от една. Израстване-споделянето на идеи те обогатява. Сигурен успех-много сте и дори да претърпите провал, по-лесно е да започнете от начало. Един ще повдигне духът ти, друг ще роди нова идея, трети ще измисли как да я лансира...И всичко ще започне от начало, с още повече ентусиазъм и най-хубавото е , че е забавно.

Едно копие се прекършва по-лесно, от колкото цял сноп. Това е нещо върху което си струва човек не само да се замисли, но и да приложи в живота си.

Искате успех, искате щастие, искате да се забавлявате... Ами лесно е.

Защото една птичка пролет не прави мили мои приятели.

Обозначения на Technorati: мисли хвърлени на вятъра,дано,надежда

Готини идейки от тук, от там.

Garden forms от скулптурът Tom Stogdon Негови творби могат да се видят в Челси/ако имате път на там/
RGB1, at Royal Hospital. The Gallery at 139 King's Road

или на страницата на Anthropologie Europe - Garden Forms by Tom Stogdon във Фейсбук

Love...

Понякога, чувам позната мелодия... Напомня ми за герои. За филми в които истински мъже обичат истински жени. Някои от жените са нежни, други са бойци, трети са пирати или магьосници...и любов. И мъже. Мъже в които искаш да се влюбиш. Мъже които не съществуват, освен там, във филмите. Понякога чувам песни, които ме карат да си спомням, че някога вярвах и търсех моят герой. Дали той съществува? Не вярвам в принцове на бели коне. Конете сега са коли..Принцовете сега са бизнесмени, чиито ПР-и са ги научили на обноски...Да си принц, не винаги означава, че си герой.

Мелодията която чувам, разказва за герои.

 Аз търся герой. Казват, че у всеки от нас се крие един герой. Казват, че героите не се раждат, те се създават. Защо тогава да не вярвам? Защо тогава да не чакам? Защо да се задоволявам с модерен принц на нов автомобил, след като мелодията която чувам ме кара да мечтая за онзи герой, моят, същият като от филмите?
Любовта съществува. Обичала съм, и знам.
Казват, че навикът е убиец на любовта. Аз казвам, че предателството я убива. Може би, за всеки е различно. Може би... Знам, че героят не предава. Знам, че героят е верен до гроб. Не става въпрос за вярност в секса, а за вярност в добро и зло, за вярност, като в песента "Клетва". Героят има принципи. Героят изпитва страх, но го преодолява.  Героят би жертвал себе си за този, на когото е дал думата си, да не предава, да обича... Героят, веднъж дал думата си, сключва договор не с другият, а със самият себе си- да я изпълни. Това е въпрос на чест. Това е което прави човекът герой...

За това, понякога когато чуя позната мелодия, си спомням, че някога вярвах и чаках... Струва ми се толкова далечно, като в друг живот...Причината е , че не съм срещала герои напоследък. Сякаш да си герой вече има друго значение. Онова с бизнеса и БМВто. Дали е хубаво или не, не знам. На мен ми липсва онази мелодия, от филмите, която ми напомня за любов и думи на измислен герой-гладиатор:

"Strength and honour!"

"Истинските неща са за истинските хора"-моя мисъл..

Паниката-Що е то? И един начин да я победим.

Паниката...
Появява се като гръм от ясно небе. Понякога можеш да я предусетиш. Един път изпитал ли си я, повече не можеш да я сбъркаш. И това е гадният вариант. Защото знаеш точно какво ще последва и ти остава само да чакаш. А който чака, той дочаква...Опитваш се да я овладееш, пробваш да се самоконтролираш, повтаряш си- "нищо ми няма, нищо ми няма".., но думите не достигат до мозъкът ти, дори не ги чуваш, само онова противно чувство, че се отдалечаваш от себе си и здравия разум те напуска безвъзвратно.
Паниката...загубваш чувство за това къде си, кой си, цялата реалност изчезва, дори мисли за страхът нямаш. Има само ужасяващо безвремие на върховен страх, адреналин, хаос, безтегловност, бучене, твърде бърз ритъм, кръв в главата, мъгла, бясно въртене. Не знаеш дали дишаш, въпреки че е трудно, имаш чувството, че всеки момент тялото ти или някой орган няма да издържи и ще се пръсне, чакаш смъртта всеки момент да победи, секундите са часове и още си жив, а дали ей сега няма да свърши, и удар, секунда, още малко живот и повторение на агонията...
Най-големият страх? Дали няма да остана в този ад завинаги? Ами ако машинката откаже и си остана в плен на тази паралелна, лична, от никого не разбрана реалност? Как да обясниш какво ти е когато всички доктори ти казват, че нищо ти няма, че това са само нерви? Как да обясниш на някой, който никога не го е изпитвал, какво е? Как да накараш да разберат, че не си се предал, че опитваш всяка минута да се само излекуваш, че всичко друго ти се струва маловажно и едничката ти цел, надежда, мечта, неистов стремеж, смисъла на живота ти е да го накараш ДА СПРЕ!? Как да убедиш другите, че не си слаб, не си измисляш, че ти самият не разбираш, че си даваш сметка за всички думи, но паниката, тя не те пита. Не и пука за разумните, научни обяснения. Не и пука, че знаеш за нея, че си я разнищил, класифицирал, изчел си купища изследвания и учебници, говорил си със специалисти, изкарал си я на показ, че знаеш , че тя е нормална болест, всеки втори в нашето модерно общество я има/къде в по-лек, къде в по-тежък вариант/, просто твърде много стрес, нещо като грип, само че мозъчен. Тя просто си идва и ти не можеш да я спреш, нищо не може да я спре...

А защо трябва да я спираш?

Истината е в простите неща. "Лечението" може да бъде открито по много начини. То е толкова просто...

Спри да се бориш!

Вече се познаваш със своята приятелка Паниката. Знаеш как идва, знаеш че колкото и ужасна да е - си отива. Знаеш, че не може да ти навреди. Разбрал си го от проучването и опознаването и. А и след като те остави и светът се проясни, ти самият, онова нормално, здраво, твое аз знае, че тя вреди само така-като те кара да мислиш , че може да ти навреди повече.
А замисляш ли се, повече от това, на къде? Има ли по-лошо от това? Има ли по-голям кошмар от този???
Тук ми се иска да се засмея. На нея, на себе си... Защото отговорът е не. Няма. За всеки с паническо разстройство, кризата е най-лошото нещо на този свят. Няма по-голям кошмар от нея. И ето тук е ключето. Моят лек. Моят отговор. Защото аз така я победих - престанах да се боря.
Искаш да дойдеш? Заповядай, добре дошла! Познавам те, ще дойдеш, ще ме побъркаш и ще си отидеш, а аз пак ще съм си АЗ! Пречистена и с ясен поглед. Паника? Няма проблем - ще мине, само ще я изчакам да се налудува, не ми обръщайте внимание - това е само криза... Може да ми помогнете малко, просто ми говорете и моля, не ме гледайте уплашено! Няма страшно-това е просто Паническа Атака, не се умира от нея...
Ставате приятелки, заживявате си като две дружки и..?

И на нея ще и омръзне - образно казано.

Преставаш да и се противопоставяш, не се бориш със зъби и нокти, стига толкова борба. О, пак се страхуваш, но вече не чак толкова - все пак я познаваш, знаеш и номерата! Как беше?:

"Всяко действие има равно по сила и противоположно по посока противодействие".
Ами така е.
Ти спираш да се бориш и тя спира да се бори.

"If you accept the pain, it cannot hurt you"-Приемеш ли болката, тя не може да те нарани.

"Бъди като водата, мекото и нежното побеждава най-твърдото" -Лао Дзъ.
След като не се бориш, никой не се бори с теб.
Или нагаждай се, не си блъскай главата в стената- заобиколи я, следвай я... Върви редом с нея, ще стигнеш до края и, рано или късно тя ще свърши.

"Страхът е убиец на разумът. Ще се срещна с моят страх и ще го пусна да премине през мен. Там от където е минал, няма да остане нищо, ще остана само аз"-Не много точен превод на Молитва против страх от научно-фантастичният роман "Дюн" на Франк Хърбърт...

Всичко има край.
Това е отговора. Математика или източна философия, наука, литература...отговорите и на най-неразрешимите въпроси са прости-всеки ги открива на различни места, но ги открива!
Престани да се бориш. Престани да се противопоставяш на страхът. Престани да се мъчиш да го спреш. Приеми го. Пусни го в теб. Отдай му се. Дори го покани. Знаеш, че идва, но знаеш и , че си отива. Знаеш, че е ужасно, но знаеш и , че отминава. Остави го. Усмихни му се. Кажи му- Хайде, давай! Ела, чакам те, познавам те, ела! Знам какво ще ми причиниш, вече не можеш да ме изненадаш, ще те изтрая и какво? Рано или късно ще свършиш, просто давай! Колкото по-бързо започнеш, толкова по-бързо ще приключиш. За това хайде, давай!

Пробвай.

И се усмихни - все пак, това е просто една криза, една паническа атака и нищо повече!

ПП. /аз не съм психолог, никога не съм учила психология. Това е личен опит, мой, пробван, изпитан и действащ-при мен. Хубаво е да се знае, в смисъл, че източник са не книгите и университетът, а животът ми./

 

 

Обозначения на Technorati: panic,panic attack,mutual aid,self experience

Гнездото

За да не излезе, че само приказвам,

ето и "Поглед на Лястовиче гнездо"

Вход 4, ет. 1

/между-етажието/

Не съм запозната с гнездата, може и да не е на лястовица. Дебна за да видя и ще ви уведомя.

Обещано в ' Циклене в една точка...'

Дървесен цикъл by me

Както казах в една предишна ? моя мисъл ?

Дървесният цикъл е тук!

Това са първите две, ще има още две, чакам да ми дойде музата...

Дърво1

Дърво 2

Обещано в " Циклене в една точка..."

Олд Фешън от цикъла "поетеса". Мина и замина...

Дали?
Дали ще спра да греша?
Дали ще се науча да мълча?
Дали ще мога да се променя?
Дали ще мога със себе си да се разбера?

Дали уроците житейски ще запомня?
Дали със миналото ще се помиря?
Дали отново ще си спомня
усмивката на моето лице?
Дали отново с радост озарена
душата ми като дете, от спомените в плен захвърлена, студена
лек ще получи, дали тя няма да умре?
Дали ще мога да танцувам?
Дали ще мога да летя?
В прегръдката ти силна любовта дали ще се пробуди,
дали запазих къс сърце?

Дали ще се науча пак да тичам?
Дали ще се науча красотата да обичам?
Дали ще мога образът си да погледна
без погледът си да извърна?
Дали ще си простя, дали ще се приема
такава нова...
Чуждата в огледалото дали на мен ще заприлича?
Дали ще мога да я пусна, да приема в едно да се превърнем
и новото ми аз, дали дори и променено, ще се усмихне и живота си ще продължи?
Дали?
Или на хиляди парченца ръката ми огледалото ще счупи, и в тъмнината спотаена, срамът душата ми ще продължава да гризе?
Дали ще мога да намеря аз петаче и цената да платя?
Дали този път не се надскочих, гордостта си дали сама с брадва не посякох,
дали ще ме убие или по-силна прахта от коленете ще изтупам и пътя си ще продължа?
Дали ще искам клишетата да следвам?
Дали умората ще победи?
Дали способна съм да имам пак мечти?
Дали ще мога?
Дали?

Светът през очите на детето в мен

Аз съм дете. На 34 години съм и по цял ден си играя. В неделя сутрин ставам в един след обед и започвам да пея на Дидо. Пея му от  "Междузвездни войни" песента или онази за белите маратонки, обаче не знам текста и си измислям. После и Дидо пее с мен и танцуваме смешни танци. Много е забавно. След това аз много говоря. Надувам му главата. За онова дърво от филма "Нарния" което става на врата към друг свят, и че аз съм го нарисувала СЪЩОТО!-преди да го видя във филма! Дидо казва че съм вълшебница. Аз знам. После ставам възрастна. И му говоря като голяма. За пари. За покупки. За "Ох, ох, ох, как ще се оправим?". Но това е за малко, тази игра ми е скучна. За това пак започваме да се смеем.
Не знам кога ще порасна. Сигурно когато стана баба? Но не е сигурно. Никол казва, че няма да доживеем до тогава. Говори за мен и майка си, с която сме приятелки. Никол е на 10 години. Казва, че съм луда-в добрият смисъл.  Мисля, че е права. Когато си играя на голяма не се харесвам. Мисля, че и другите не ме харесват. Дидо със сигурност. Приятелите ми ме харесват повече когато съм си аз. Весело е. Голяма забава.
Светът на възрастният в мен е сив. Аз обичам шарено. И цветно. Като дъга. Но сивото е половин бяло и половин черно, а и има толкова видове различно сиво. За това се отбивам понякога в него, за разнообразие. А и защото съм любопитна. Пък и "трябва". Уф, не обичам когато "трябва".
Аз вярвам. В много неща. И понякога съм щастлива без причина. Просто така. Разни неща ме карат да се усмихвам. Дивите теменужки в Градската градина. Аз и Никол как яздим каменната мечка в парка сякаш сме на родео. На Дидо усмивката... Когато заваля сняг април месец в Аскот и си направихме снежен човек на голф игрището със стик и топка за голф вместо нос и го кръстихме Бенджи, когато показвах на Анджи как да направи топка от сняг, защото тя не знаеше-в Англия не вали често сняг и заедно със снегът опропастихме и тревата, но много се смяхме...
Аз съм дете. На 34 години. Светът на възрастният в мен е всичко останало, което липсва тук. Ужасно малко е, почти го няма. За това и не знам какво да напиша за него. Когато стана възрастна ще ви кажа. Някой ден?

Разказът участва в предизвикателството на Пламен под надслов Светът през очите на детето в мен
Ако ви е харесал, моля гласувайте за него в svejo.net, защото критерият е броят гласове там. Благодаря!
Съгласно правилата, публикувам и линкове към историите на другите участници:
Нина Николаеваhttp://nikolaewa.blogspot.com/2010/05/blog-post.html
Радислав Кондаковhttp://www.pisalka.net/?p=381
Маргарита http://garmoshka.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/05/18/.547385

Стихове по снимки

ГМУРНАХ СЕ

В забравата на океана гмурнах се

с единственото ценно на света,

стрък елда във ръката ми с коси от злато следват моите,

по-черни от самата дълбина.

Очи затворила съм чакам тишината

далеч от всичко да ме отведе,

там долу в бездна синя, непозната

аз пак превръщам се в дете.

И всичко черно,  що душата ми от опит изтерзана,

като балончета от въздух рони се след мен

и бързат те към светлината,

красива гибел в топъл ден.

Като русалка с нежно цвете стиснала в ръка,

аз танц танцувам с водата.

Малък бисер,

ярка падаща звезда,

за миг проблеснала и потънала в забрава...

Мисъл за мисленето

Обозначения на Technorati: human,човек,мисли,път,цивилизация,бъдеще

Цялата философия на живота, която съвременните гурута проповядват, е казана и записана близо 500 год. преди Христа. Нито една нова мисъл не е родена и оцеляла на проверката на времето от тогава. Какво означава това? Че човечеството е зациклило? Че човечеството най-накрая започна да се осъзнава? Че човекът най-накрая проумя, че истината е проста - не сложна. Че няма смисъл да трупаш интелектуална шлака върху прости,  но верни истини с цел да се роди нещо ново - не това е пътят към новото.

Циклене в една точка/медитация-ха ха/-виж какво се роди и чети бързо, че го трия!

Мисля….
”Време прекарано в мислене, не е загубено време”-автор??? Скоро ми попадна ама на! И 5 мин. не помня.
Бъдещето е в СПА туризма. Балнеолечението?/чакай да вида Гугъл/-по СОЦ езика-сега е СПА- Лечение чрез вода-от латински? Бе, много глобални станахме, чак сме смешни… Мисля аз, явно пак съм крива като г.з, ама то тва ми е основно състояние напоследък. Горе-долу, горе-долу-изтрещях обаче не мога да се спра.

Туристи vs Емигранти

/Всяко правило има изключения/
Туристът отива да харчи, емигрантът да печели.
Туристът отива за малко, емигрантът си мисли, че отива за малко.
Туристът вижда фасадата, емигрантът вижда и смърдящата тоалетна.

Пролет в една пловдивска градина

 

Непознатата жена

/Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна. Разказа е литературна измислица./

Срещнах го случайно в бара. Вярно е, че бях друсана. Вярно е, че бях превъзбудена и всесилна, коката ме прави неотразима. Иначе може би нямаше да бъда толкова смела и да го заговоря. Бях в стихията си - "куул", секси, пълна с забавни шеги… абе точно толкова перфектна, колкото да му завъртя главата. Прибрах се сама- без да се събличам.

Защо жените са с по-малки от тях мъже?

Изтормозени от несполучливи връзки, от чувства хвърлени на вятъра, от измами и лъжи, от умората да събираш парчетата на разбитото си за пореден път сърце…пиеш поредната водка с касис в някой бар и засичаш погледа на усмихнат мъж, който опитният ти поглед за 2 секунди сканира и вкарва в графата-“малко лъвче”.

Писмо до г-н Карбовски

Уважаеми г-н Карбовски,
Пиша ви в отговор на последното ви предаване, отнасящо се до измамените мъже, от нас, недостойните хермафродити наречени жени и относно призива ви да “затворим малките си срамни устни”, както и относно обвинението ви, че “вимето ни, натъпкано с пачки” е спряло да изпълнява задължението си, а именно “да произвежда мляко”.
Г-н Карбовски, ако искате мляко си вземете крава.

Зимна приказка и ангел, зад гърба ми разперил огромни крила…

В градският парк цари тишина. Потънал в сняг е града. Танцуват снежинките около мен, сама съм в парка в този тих, зимен ден.
Бяло, приказка...Аз пейката мокра изчиствам с ръка. Сядам. Ослушвам се. Пука клонче, преспа от сняг, натежала тупва, облаче снежен бял прах, нежна мъгла, аз съм сама, хората са си у дома...
Бяло, сняг, приказна тишина...и ангел разперил огромни крила ...
Понякога, бог струи от нас, понякога ..усещам крилете огромни, топлина в студеният ден и знам, че той е зад мен.
"Ангел, защо си дошъл?..

Някой има жизнена нужда от нещата, които извхърляш - SELF-HELP - списание за самопомощ и по-добър живот

Браво на авторката! Прочети авторската статия тук. Винаги съм се чудила как да помогна поне малко на хората, които имат нужда и това с храната закачена отстрани на кофите не ми беше хрумвало. Смятам сега, когато е време за пролетно почистване, да сортирам всичките си ненужни дрехи, вещи, стари списания(хората ги връщат за вторични суровини) и дрънкулки отстрани на единственият метален контейнер в махалата. Онези за разделно сортиране(рециклиране) отдавна ги няма. Били изгорени от циганите(нали те са виновни за всичко в тази държава)-ха ха! А, БЧК е най-големия смях! За 2009 били раздали топъл обяд на 600 деца(има такава програма) за 3, 4 месеца(по 2.50 лв. обяда-нещо такова)! БРАВО!!!! ЮНАЦИ!!! Децата са преяли! Виж, за чуждите-мооже! Ама за нашите-2.50 лв. стигат! Ако всеки остави по едно малко пликче с курабийки, закачено отстрани на казаните, ще има един по-добър, макар и "побългарен" Великден тази 2010 година!
Отново, Благодаря на авторката!

Паническо разстройство, страхови неврози и как да се справим с тях. Продължение...

И така.. Продължавам темата за начини и тактики за справяне с Депресията, Паническото разстройство и всички страхове.

Отвличане на вниманието.
Първо, ако знаете какъв е проблема, но не можете да го решите - оставете го. Намерете си занимание на което да отделяте цялото си внимание и по-голяма част от времето си. Започнете да учите език. Сами. Не е нужно да ходите на уроци. Купете си учебници и самоучители на старо, по-евтино ще ви излезе а и е по-интересно когато сами избирате. Старите книги имат някаква добра магия според мен.

Паническо разстройство, депресия, страх и други “благинки”.

 

Ето и нещо което помага:

Разходка. При появата на паника, излезте на разходка. Добре е да вземете с вас човек който е наясно с това което става с вас, а не такъв който се паникьосва повече и от вас.
Избягвайте хора които ви натоварват. Изцяло в живота ви не трябва да позволявате присъствието на такива хора. И най-щастливият човек губи способността си да се радва на живота, ако е заобиколен от такива “приятели”. Те изсмукват жизнените ви сили, дори и без да искат и рано или късно тяхното хронично мрънкане ще ви съсипе.

Съобщението няма заглавие…защото на кой му е притрябвало някакво си заглавие???

Под влиянието на стимуланти човек се променя. Нищо ново. Новото е , че може би не се променя, а показва истинското си аз. Това е от Д-р Хаос, 5-ти сезон, с две думи ново е…Изследванията показват, че се губи в известна степен самоконтрол, което отговаря за вътрешната ни истинска потребност и това ни доставя нужното удоволствие, но притъпява и игнорира разума, който от своя страна е причината за съществуването на цивилизацията.
Отначало.
Да бъдем себе си или да бъдем това което мислим че трябва да бъдем, под влиянието на средата и миналото, както и виждането ни за бъдещето?

Членски внос за Клуба на Великаните

Благодарност. Какво е това? Толкова малко хора умеят да благодарят. Причината е, че не се сещат. Не смятат, че дължат благодарност, приемат добрите дела за даденост. Смятат, че хората са длъжни да им помагат, забравят, че някой им е подал ръка, когато са паднали, забравят, че този някой ги е спасил когато са били сами, забравят, че този някой не е бил длъжен, забравят, че този някой можеше да го няма...

За Изкуството с любов…

Работата ми ме срещна с Изкуството. Аз съм лаик в страната на Художниците с голямо Х. и тези мои срещи ме накараха да прогледна и да се запозная с Арта в България, Родино мила…(с едното око).
Какво научи моя милост, освен да държи четка и да смесва 5 цвята бои върху изолация от гипсокартон (“щото няма пари за цигари”)?
1. Художниците с главно Х са трудни за издържане, самовлюбени мафиоти, които не допускат в Организацията художници с малко х.

Приказка за Великана, Вярата и Илюзията

Имало едно време…Така започват всички приказки за деца. В минало време. Е, тази няма да започне така, ще започне по друг начин.
И така…
Имало е, има и сега Вяра, Илюзия и земя на джуджета…
В страната на джуджетата живее Великан. Самотният Великан, така го наричат и сега. Той броди из земите в търсене на Вяра, защото Великаните се хранят с нея, без нея умират.

Илиана и 10-те принципа на успеха

Илиана и 10-те принципа на успеха.

1. Никога (грешка).
Никога не казвайте Никога!

Започвам отначало

1.Вяра. Бъдете упорити, търпеливи и съхранете и пазете вярата си, че ще успеете. Знайте, че ще успеете, защото вие наистина ще успеете. Факт.

2.Цел. Разберете какво искате да постигнете, кое ви прави щастливи, каква е крайната ви цел.

3.Мотиви и цена. Или Слабости. Какво ви кара да искате точно тази цел? Надникнете дълбоко в сърцето си-това ли е наистина което искате? Какво стои скрито зад видимият резултат( желанието за обич, да бъдете известни, всеобщо възхищение, търсите сигурност, страх от самотата и тн.)?

МАЙ ВЕЧЕ Е МИЛИОН....

РАСИЗМА В СОЦИАЛНАТА МЕДИЯ ФЕЙСБУК  МАЙ ВЕЧЕ Е МИЛИОН...

Продължение на статистиката за Групи, Страници и Каузи с Анти-Турско-Циганска насоченост във Фейсбук.

Данните са събрани от мен, от страницата за търсене във Фейсбук, с въвеждането на ключови думи на кирилица. Думите са България, Турски, Перла, Цигани. Имената на групите са цитирани дословно. Не отговарям за правописните грешки в тях (за останалите поемам пълна отговорност и се извинявам).
Всеки би могъл да се увери сам в цифрите, като направи същото. (Отнема близо 3 часа).

ПОЧТИ 1 МИЛИОН ПРОТИВ ТУРСКО-РОМСКИЯТ "STUFF" ВЪВ ФЕЙСБУК

СТАТИСТИКА:


-АЗ СЪМ ПРОТИВ ИЗГРАЖДАНЕТО НА ПАМЕТНИК НА ТУРСКИЯ ВОЙН В БЪЛГАРИЯ !-130,495 члена

-Аз съм ПРОТИВ новините на турски по БНТ!-35,374 члена

-НИЕ СМЕ против излъчването на турски новини по националната телевизия!-49,996 члена

-КАСТРИРАЙТЕ ПЪРВО ЦИГАНИТЕ,А ПОСЛЕ БЕЗДОМНИТЕ КУЧЕТА!!!-18,177 члена

-Заедно да спрем турските новини и сериали.-8,695 члена

-Ние сме против групата "Fuck Bulgaria"/ We are against "Fuck Bulgaria" -126,655 члена

-Всичките мангали в Турция !-136 члена

-Да подарим безвъзмездно 1 милион цигани на щатите по случай 4 юли -40,743 члена

-В България се говори на БЪЛГАРСКИ ЕЗИК!-52,385 члена

-МОГА ДА СЪБЕРА ПОНЕ 100,000 БЪЛГАРИ, КОИТО НЕ СА ГЛЕДАЛИ "ПЕРЛА" !-38,231 члена

-Мога да събера 300,000 човека ПРОТИВ новините на турски преди тези ЗА!-87,142 члена


Съжалявам, уморих се  и  ще продължа утре.


ТОТАЛ ЗА 12.02.2010 , 04:38 сутринта:

723,893 члена на АНТИ-ТУРСКО-ЦИГАНСКИ ГРУПИ ВЪВ ФЕЙСБУК!


ФАКТ. кликни за да прочетеш продължението

Утре ще има още. Лека нощ и добро утро от мен- вашият статистик от Кукувица 5.

Стихчета

Фейсбук-Размисли и страсти от един самоуволнил се клоун

Размисли и страсти.
Доста често, да не кажа постоянно, хората ме наричат странна, особена, луда и всички други синоними за които може човек да се сети, плюс пет -шест, за които няма да може...Може и да са прави...Защо го казвам? Имам навикa да си правя самоанализа почти непрекъснато. Опознай себе си - нали така беше? Всъщност този увод е застраховка-ако нещо не е както трябва - отдайте го на лудостта ми.
Размисли..да..Този път те са относно Фейсбук.

НАЙ-ВАЖНИЯТ ПРИНЦИП ЗА УСПЕХ-НЕ ГО ЯЖ!

Робърт Киосаки- Мрежов Маркетинг

Икономическата криза и новите модни тенденции

Икономическата криза и новите модни тенденции-хвани си българин от Лондон.
Преди 10-15 години градовете започнаха да се наводняват.От селата и по-малките градове масово започнаха да прииждат млади хора с големи дисаги пълни с компоти и наставленията на мама-хвани си гражданин с апартамент."Селянин" е човек ...

ЗОДИИ И ИЗБОР НА ПРОФЕСИЯ извадки от книгата на Линда Гудман "Звездни знаци" продължение

НЕПОДВИЖНИ ЗНАЦИ са: Телец Лъв Скорпион Водолей


Ако Слънчевият ви знак е неподвижен, сте родени да си изкарвате прехраната като ОРГАНИЗАТОРИ на мислите и действията. Никога няма да сте щастливи или да постигнете истинските си цели, ако организацията е предоставена на друг. За да работите с любов, да се осъществите в професията си и да постигнете всичко, произтичащо от това, трябва да сте човекът, безспорно нагърбил се да осигури успеха на фирмата или начинанието, в което участвате, било то ваше или на друг - колкото и да е странно, доста често предпочитате да е на ДРУГ- Напълно щастливи сте само когато, така да се каже, ви е възложена ролята, с която се справяте така добре: на звероукротителя" в астрологичния зоопарк, а Бог ми е свидетел, доста астрологични зоологически градини се нуждаят от „надзирател"!

ЗОДИИ И ИЗБОР НА ПРОФЕСИЯ извадки от книгата на Линда Гудман "Звездни знаци"

СЛЪНЧЕВИТЕ ЗНАЦИ НА ЗОДИАКА от Линда Гудман
ИЗБОР НА ПРОФЕСИЯ

КАРДИНАЛНИ ЗНАЦИ са: Овен Рак Везни Козирог


Ако слънчевият ви знак е кардинален, сте родени да си изкарвате прехраната като ВОДАЧИ в мислите и действията. Ще се чувствате неудовлетворени, ако сте подчинени на някого и изпълнявате идеите на другите, освен ако това за вас не е просто трамплин към върха. За да се радвате на плодовете от любовта към работата, трябва или да сте високопоставени шефове, или сами да сте си господари. Трябва или да ръководите работата, да носите отговорност за нея, или така да се каже, да сте капитани на собствения си кораб. Ако работите в поприще, където не можете да осъществявате собствените си идеи, резултатът ще е физическа умора, психическо напрежение, емоционална потиснатост, а всичко това накрая може да ви навлече и някое хронично заболяване.

ТАРО КАЛЕНДАР 2011 ЦЕНА 8 ЛВ.

ТАРО КАЛЕНДАР 2010

КОЛОДА    "I TAROCCHI"- ITALY - ПЪЛНАТА КОЛОДА

22 КАРТИ ТАРО С РАЗМЕР  56/110 ММ

ЗНАЧЕНИЯ НА ВСЯКА КАРТА

НАЧИНИ И ПОДРЕДБИ ЗА ГАДАЕНЕ

КАЛЕНДАР 2011

ЦЕНА 8 ЛВ. С ДДС